Правителствата, домакинствата и финансовият сектор задължняват най-много

 

Между 2001 – 2008 дългът в света се увеличи до приблизително 56 трилиона долара. В следващите седем години се наблюдава ръст,  насочен вече и към 58 трилиона долара. Очевидно нарастването в периода 2001 – 2008 съвпада с развитието на световната финансова криза, а следващият период на практика съвпада със самата криза, или точно  в окото на бурята, както се казва.

Глобалният дълг и неговото нарастване има отношение към развитието на самата финансова криза. Според анализаторите  основни елементи на дълга в световен мащаб са дълговете, свързани с тези призтичащи от държавните харчове, след това на домакинствата и на трето място – финансовия сектор.

Сравняването на данните от кризисния период и тези от следкризисния, показва тенденция към последствия, различаващи се от последиците на световната финансова криза от 2008 година. Към 2014 г. нивото на световния дълг се държи около286% от глобалния БВП. Нивото на дълга на редица страни е позоционирано над  средната стойност за света. Например за Швеция той е 415%, за Португалия е 439%, за Япония е 517%, Холандия е 687%, за Великобритания е 535%, Испания 401% от националните БВП-та. и така нататък. При по-големите глобални икономики като САЩ и Китай нивото на дълга е по-ниско от средното за света –  за САЩ е 267%, а за Китай стойността е 282% от БВП.

Изводът, който се налага е, че подобна ситуация с дълга в САЩ,  Китай, Япония, Европейския съюз може да доведе до съществени ефекти върху икономическата и финансовата ситуация в глобален мащаб. Впечатление прави фактът, че задлъжнялостта на по-развитите държави надвишава значително дълга на повечето от развиващите се страни. Ето някои стойности на страни от развиващия се спектър – Нигерия с 49%, Перу с 70%, Колумбия с 83%, Мексико с 94% и други. Открояват се някои закономерности, свързани с кредитните рейтинги, които в случая са по-високи в страни с по-висок дълг.

Официалните държавни дългове са определен вид задължения на националните правителства, както и на държавно обвързани организации, които се базират на кредити по лансиране на дългови книжа. Съществува и една група от дългове, която е ориентирана към така наречните социални ангажименти на държавите – пенсионно осигуряване, социални помощи, обезщетения т.н. Известна част от тях се прехвърлят за следващата година, а друга част дори се отписва. Така се оформя една спирала на задължения, които се прехвърлят към бъдещите поколения. Изоставането на посрещането  на такива отсрочени задължения също е един вид ръст на дълга на държавата.

 

Публикацията подготви:  Митко ДИНКОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *