Прането на пари се разследва трудно
Д-р Хелмут Палдер, ръководен съветник на министъра на правосъдието на Бавария
Първият проблем при противодействието на прането на пари е, че подобни престъпления трудно се доказват. Процесът до стигането на състава им е много сложен.
И все пък откъде се тръгва? По принцип на обществото прави много лошо впечатление, когато в него се появят хора, които демонстрират положение, скъпи вещи и пари, които няма откъде да ги имат. Но това впечатление съвсем не е достатъчно. Прането на пари е винаги едно манипулиране на средствата, на техния поток и те винаги са получени от едно предварително извършено престъпление – това е така нареченото предикатно състояние. Неговото установяване е много важно. Оттам започва самото разследване. Второто, което трябва да се знае, е дали извършителят е придобил тези пари след предварително извършено престъпление, или е действал лекомислено, което се доказва много трудно.
Но така или иначе подобен тип разследване винаги е трудно, защото доказването на такъв тип престъпление е по-сложно, отколкото една кражба, грабеж или пък дори убийство, защото там винаги остават следи. А при прането на пари нещата не са толкова лесно видими и следи почти липсват. Но не бива и да се забравя нещо много важно – а то е, че че при този тип престъпления хората, които ги извършват, са много добри професионалисти. Почти винаги те се оказват едни високообразовани хора. И в този случай, ако искаме да постигнем нещо, ние, разследващите, трябва да отговорим на тяхното ниво.
Този тип престъпления се характеризират и с още нещо – а то е, че за извършителите им няма граници. В тоя ред на мисли ние си сътрудничим много добре с българските си колеги. Като пример за това мога да дам една българска група, която беше осъдена в Бавария. И това стана възможно благодарение на доброто сътрудничество, което имахме с българските власти. Бих желал да се радваме на такава връзка и с много други държави. В края на краищата с общи усилия ние стигнахме до главния извършител, осъдихме го у нас, взехме имуществото му и го върнахме на българската държава. Тук обаче ще споделя един проблем – престъплението веднага стана известно на широката общественост, но докато приключи случаят с присъда, минават години. В конкретния случай, за който разказвам – минаха пет години, докато го приключим. И в хода на производството ние конфискувахме имущество на стойност 900 000 евро, което после върнахме на българската държава. Но след като веднъж в началото на процеса излязоха големите заглавия по вестниците, изходът не беше така шумно отразен и това остана почти незабелязано.
Трябва да се потрудим повече на европейско ниво
За съжаление обаче се сещам, че не мога да дам конкретен пример за осъдено при нас лице за пране на пари с имущество в България и ние да сме изискали и иззели имотите му у вас. Съгласно общностното право, това по принцип е възможно, но също така е възможно една държава да каже, че не може да трансферира имущество, което се намира на нейна територия към друга държава. Смятам също, че по този въпрос трябва да се потрудим повече на европейско ниво. След като вече сме направили възможното отделни страни да залавят свои граждани и да ги предават на съд в други държави в рамките на Европейския съюз, следователно това може да стане възможно и по отношение на имуществото.
Видях в София коли, каквито няма в Мюнхен
А що се отнася за дейността на българските институции на място, мога да кажа, че докато се разхождах по улиците на София, видях една кола „Порше примавера турбо“ – такава машина, признавам си, все още не съм срещал у нас, в Мюнхен. По принцип нейната цена е над 200 000 евро и веднага се запитах кой в България може да си позволи подобно возило, след като има толкова много хора, които се прехранват, ровейки в кофите за смет? Това си мисля като гражданин и като човек. Но с погледа на юриста бих казал, че освен въпроса, който си зададох, трябва да проверя дадения човек и да се убедя дали има или не извършено престъпление.
Klassa.bg