Преди изборите в БНБ: Точните хора за точната работа
До 9 октомври 2009 г. парламентът, който ще бъде избран през юни тази година, трябва да избере нов управител на БНБ. Най-малкото, защото по закон точно на тази дата изтича шестгодишният мандат на досегашния гуверньор Иван Искров. Още отсега в различни кръгове витаят различни предположения, някои от които граничещи с измислени слухове. Освен управител, парламентът ще избира и подуправител на възловото управление „Емисионно“. И двата поста са ключови за държавата, особено ако финансовата криза продължи по-дълго.
Засега е ясно, че предстоят избори, но все още не се пласират кандидатури. Единствено старата интрига около мерака на министъра в два поредни кабинета с пълни мандати Николай Василев да оглави БНБ се пуска в нова версия, но се възприема повече като виц, отколкото като сериозна възможност.
Малко близка история
След дълги перипетии и почти непоносимо забавяне на вота през 2003 г., депутатът от НДСВ в 38-то народно събрание Иван Искров – тогава шеф на бюджетната комисия на парламента, бе избран за управител на БНБ. За неговата кандидатура гласуваха 140 депутати от НДСВ, ДПС и БСП срещу 50 „против“ – най-вече от десницата. Малко по-късно по предложение на Искров парламентът избра Цветан Манчев за подуправител на БНБ и ръководител на управление «Емисионно» на мястото на подалия предсрочно оставка Мартин Заимов. Така СДС и по-късно ДСБ загубиха последния важен управленски пост в държавата след изборното си поражение от 2001 г.
В битката за поста управител на БНБ Иван Искров се сблъска с тогавашния гуверньор – Светослав Гаврийски, силно поддържан от политическите сили около Иван Костов.
На 1 юли 1997 г. – деня, в който беше въведен валутният борд в България, скромният тридесетгодишен служител на «Банков надзор» в БНБ Иван Искров изненадващо стана заместник-председател на ДСК, която вече работи под ръководството на екссиния депутат Спас Димитров. Както неведнъж е споменавано в банковите среди, катапултирането на Искров към висините по йерархията на гилдията е резултат от покровителството на земеделеца-никола петковист Георги Пинчев, и на друг земеделец – Петко Илиев, гравитиращ около сините. Твърди се и за препоръка от тогавашния вицепремиер Александър Божков. „Не крия, че имах партийна подкрепа, но никога не съм бил партиен талибан и имах уважението на колегите си преди това“, признава пред «24 часа“ Иван Искров.
След бързата си раздяла с ДСК – причините и до ден днешен не са официално обявени, Иван Искров бързо намери удобен подслон при Емил Кюлев в Росексимбанк, където стана един от четиримата изпълнителни директори, които имаха право да представляват банката.
Отдавна не е тайна, че
лидерите на банкерското лоби в НДСВ
идват от групата на Кюлев – освен Иван Искров в Росексимбанк като юрисконсулт е работил и сегашният образователен министър Даниел Вълчев.
През 2003 г. един от основните мотори на кампанията на Иван Искров за шеф на БНБ бе проф. Валери Димитров – депутат от НДСВ, а в момента председател на Сметната палата, който лично лобираше с всякакви средства и по всякакъв начин срещу кандидатурата на Светослав Гаврийски. Трудно ще бъде забравена забележителната реплика на Валери Димитров, че за Иван Костов «без Гаврийски животът няма смисъл…»
Именно този подход към избора на управител на БНБ формира и коалицията от 140 депутати, които гласуваха за новия гуверньор. И направиха
добър избор
Въпреки че много преди октомври 2003 г. имаше ясни сигнали, че Иван Искров просто не скрива желанието си да стане управител на централната банка. По онова време действаше и политическият вълнолом, който предопредели бъдещето на Иван Костов и СДС като вечна опозиция.
Днес, шест години по-късно, ситуацията е съвсем различна. И това се вижда с невъоръжено око. Дори ако се кандидатира за втори шестгодишен мандат, Иван Искров няма вече ясно изразено партийно мнозинство, на което да разчита, или на динамична коалиция, която да се опита да се консолидира около своята кандидатура с доказан професионализъм.
Последните социологически проучвания сочат, че НДСВ няма да е представена в следващия парламент. Същото се отнася и са двете сини формации СДС и ДСБ. Сигурни засега са ГЕРБ, БСП, Атака и ДПС. На границата е коалиция «Напред», която може да се окаже пета политическа сила с десетина депутати. При тази разнопосочна парламентарна конфигурация най-вероятно няма да има не само устойчиви мнозинства, но и сформирането на правителство може да се окаже труден и дълъг процес. Точно заради това изборът на нов гуверньор на БНБ едва ли ще бъде точка №1 в дневния ред на депутатите от бъдещото 41-о Народно събрание. А като следствие от пазарлъците за нов кабинет изборът на управител и на подуправител може да се проточи не четири месеца, както беше при избора на Иван Искров, а половин или дори една година. Ако това се случи, страстите около един от най-важните държавни постове може допълнително да се нажежат.
Подобна атмосфера не липсваше и през 2003 г. Сигурно има доста паметливи хора, които си спомнят как след избора на Иван Искров за първи път Светослав Гаврийски си изпусна нервите и отбеляза с лют сарказъм: „Както се казва – глас турски, глас божи!“ И отказа да подаде ръка на тогавашния финансов министър Милен Велчев, който се опита да го поздрави за участието в избора още в пленарната зала.
Въпреки наближаващите избори Иван Искров не отстъпва от позицията си на
яростен защитник на валутния борд
въпреки бурния поток от политически и групови икономически интереси, застрашаващи паричния съвет. На призива на туристически оператори и строители да получат различни кредитни привилегии отговорът на гуверньора на БНБ беше: „Недопустими са опитите за поставяне правата на длъжника пред тези на кредиторите. Такива призиви или законови промени ще ни върнат там, откъдето тръгнахме преди повече от 10 години… Някои сектори, в които имаше не балансиран растеж, а свръхоптимизъм, ако щете прекомерна алчност, ще се приспособят по-болезнено от други. Но каквото и приспособяване да се осъществи в нашата икономика, то ще стане в рамките на съществуващия режим на паричен съвет и ниво на валутен курс. Има достатъчно лоши примери през последните няколко месеца (от Исландия през Унгария до Румъния) какви вреди може да нанесе плаващият валутен курс». По-точна програма от тази за втори мандат на Иван Искров начело на БНБ едва ли може да се напише. Проблемът е дали има кой да я прочете.
Не липсват и противници
«Приятелството на Иван Искров с Петко Кръстев (главен секретар на БНБ от октомври 2003 г. и кум на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков – бел. авт.) кара много хора по върховете на БСП да се противопоставят с нескрита ярост на всеки опит за подкрепа на Иван Искров за нов мандат като гуверньор. „Мнозина мразят плевенчани…“, коментира депутат от левицата, пожелал анонимност.
Колкото и далеч в парламентарното време да са месеците август и септември, длъжни сме да напомним, че не е без значение кой ще се състезава на финалната права за правото следващите шест години да обитава тъмносиния кабинет на втория етаж в БНБ и да управлява парите на България – пост доста важен, ако финансовата криза продължи.
Има и още едно съществено допълнение към банковия пъзел. Кой ще се кандидатира за наследник на сегашния подуправител на БНБ Цветан Манчев. Тук интригата ще зависи от два фактора. Първият е силно зависим от задкулисните сделки около избора на управител и личните предпочитания на бъдещия гуверньор. Защото той ще трябва да формира екипа си. Не бива да се забравя обаче, че именно Цветан Манчев е един от най-успешните подуправители и ръководители на най-важното управление «Емисионно». За Мартин Заимов бе напълно естествено да прехвърля почти цялата текуща работа на заместника си Светлозар Каранешев и да се занимава със стратегията. Докато за Цветан Манчев е нормално да обхваща цялата нелека дейност на банков цербер. Явно неговият наследник, ако сегашния подуправител не бъде преизбран, ще има два добри модела на работа.
Остава така да мислят и бъдещите народни избраници, които трябва да избират управителя и подуправителя на БНБ.