При нашите условия трудно ще направиш слънчево барбекю, камо ли електроцентрала

Интересна дискусия се получи по време на семинара по използването на възобновяемите енергийни източници, проведен във фирмата, собственик на един от най-големите слънчеви покрива в Пловдив – „Оптела”. Условията и участниците предопределиха и сериозните разисквания: от една страна ръководители и експерти от гражданското сдружение „1000 слънчеви покрива”, а от друга – евродепутатът и член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика Атанас Папаризов.
Предизвикателствата се криеха в различните гледни точки при разискванията: европейската, с теорията на директивите и с практиката на напредналите страни, и българската, изстрадана, неразбрана и спъвана от бюрокрация, изкушена от корупционни проценти. Атанас Папаризов представи целите, които трябва да преследва България съгласно Климатичния проект на ЕС: до 2020 година 16 на сто възобновяеми енергийни източници, намаление на емисиите на СО2 – + 20 %, като тези две задачи са залегнали и в Енергийната стратегия на страната. Тойговориподробно и да отделните европейски програми, които насърчават проектите в тази област, за законодателството в Европа и САЩ.
От своя страна експертите от сдружението „1000 слънчеви покрива”споделиха ходенето по мъките, което придружава разработването на всеки един проект, независимо дали става дума за „слънчево барбекю” или за фотоволтаичната система на един жилищен блок. Домакините от „Оптела”, които преди десетина години са имали амбицията да правят ветрогенератори край Черноморието, пък от своя страна си спомниха умопомрачителния рушвет, който им е бил поискан от много високопоставен държавен чиновник, за да им даде разрешение за изграждането на парка и за изкупуването на произведената енергия.
Изводите бяха много, но като че ли доминираше един: в направлението за разработването на възобновяемите енергийни източници, независимо дали по-скъпите фотоволтаици или по-евтините ветрогенератори, изоставането ни е с близо век, а сроковете на евродирективите вечечукат на вратите ни. И че трябва да се променят радикално нещата – законовата база и цялата нормативна уредба, експертите и т.н. Докато в някои щатски фирми проблемът е дали да мият покривите с фотоволтаици на пет или на седем години, ако в Австрия и Германия на всеки покрив, колкото и да е алпийски стръмен, пак има панел, то просто е непростимо при нашите дадености – много слънчеви дни в годината, геотермални източници, ветровито крайбрежие и планини, да кретаме на последните места в континента по енергийна ефективност на производството и с пренебрежимо малък процент на произведена енергия от природата.

Финанси