Про­мен­ли­ва, нес­та­бил­на мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка сре­да –вън­ш­ни и вът­реш­ни из­точ­ни­ци – II част

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“ – See more at: http://financebg.com/#!/article/16433

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

Тре­ти­ят вън­шен фак­тор за про­мен­ли­ва, нес­та­бил­на макроикономичес­ка среда е ре­ал­ни­ят ва­лу­тен курс. Рез­ки про­ме­ни във ва­лут­ния курс мо­гат да предиз­ви­кат се­ри­оз­ни проб­ле­ми в банковия сек­тор пря­ко, ко­га­то е на­ли­це валут­но или вре­мен­но несъответ­с­т­вие меж­ду ак­ти­ви­те и па­си­ви­те, или косвено, ко­га­то во­дят до зат­руд­не­ния при об­с­луж­ва­не­то на ва­лут­ни­те кре­ди­ти и за­гу­би при длъж­ни­ци­те на бан­ки­те. То­зи фак­тор иг­рае из­к­лю­чи­тел­но важ­на ро­ля за бан­ко­ва­та кри­за в Бъл­га­рия и на не­го ще се спрем под­роб­но в последва­що­то из­ло­же­ние.

На пър­во мяс­то от вът­реш­ни­те фак­то­ри след­ва да се спо­ме­нат непостоян­ният ико­но­ми­чес­ки рас­теж и про­мен­ли­во­то ни­во на ин­ф­ла­ция. Hausmann и Gavin ана­ли­зи­рат ико­но­ми­чес­кия рас­теж в стра­ни­те на Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка, пре­жи­ве­ли бан­ко­ви кри­зи, и го сравня­ват с то­зи в раз­ви­ти стра­ни, къ­де­то та­ки­ва кри­зи не са възникна­ли, и ус­та­но­вя­ват, че той е зна­чи­тел­но по-сил­но променлив.[1]

Пре­ход­ни­ят пе­ри­од в Бъл­га­рия се ха­рак­те­ри­зи­ра с из­к­лю­чи­тел­но ви­со­ка мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка нес­та­бил­ност, ко­я­то до го­ля­ма сте­пен е резул­тат на проти­во­ре­чи­ва и не­пос­ле­до­ва­тел­на ико­но­ми­чес­ка политика. От сва­ля­не­то на То­дор Жив­ков от власт до бан­ко­ва­та кри­за през 1996 год. стра­на­та има няколко пра­ви­тел­с­т­ва. Ма­кар че всич­ки­те без из­к­лю­че­ние се обя­вя­ват за преход към граж­дан­с­ко об­щес­т­во и пазар­на ико­но­ми­ка, тех­ни­те икономически прог­ра­ми и кон­к­рет­ни дейс­т­вия по та­ки­ва клю­чо­ви въп­ро­си на пре­хо­да ка­то при­ва­ти­за­ци­я­та, сис­те­ма­та на дър­жав­ни­те суб­си­дии, чуждестран­ни­те ин­вес­ти­ции, сътруд­ни­чес­т­во­то с меж­ду­на­род­ни­те фи­нан­со­ви ин­с­ти­ту­ции и т.н. са раз­лич­ни.

Таб­ли­ца 1

Бъл­га­рия: Ос­нов­ни ико­но­ми­чес­ки па­ра­мет­ри за пе­ри­о­да 1993-1996 г.

1993

1994

1995

1996

Номинален БВП (млрд. лв.)

289

526

867,7

1.749

Реален ръст на БВП в %

-2,4

1,4

2,6

-10,9

Инфлация в %

72,8

96,0

62,1

123,0

Широки пари (млрд. лв.)

234

418

584

1.310

Ръст на широките пари в %

47,6

78,6

39,6

124,5

Кредити за частния сектор в % от БВП

3,7

3,8

21,1

35,6

Паричев резерв (млрд. лв.)

55

89

154

352

Паричен мултипликатор

4,27

4,71

4,55

5,30

Лихвен % Първичен пазар

48,1

66,4

53,1

119,9

Обменен курс USD/BGL

27,6

54,1

67,2

177,9

Валутни резерви – злато (млрд. лв.)

960

1.311

1.546

793

Валутни резерви – Паричен резерв

48,3

80,0

67,3

40,1

Източник: Българска народна банка: Годишни отчети за 1994, 1995 и 1996 год.

На те­зи раз­ли­чия се дъл­жи за­ба­вя­не­то при ре­ша­ва­не­то на проб­ле­ми­те на гу­бе­щи­те дър­жав­ни пред­п­ри­я­тия и бан­ки, при­ва­ти­за­ци­я­та и привли­ча­не­то на чуж­дес­т­ран­ни ин­вес­ти­ции, как­то и въз­ник­ва­не­то на со­ци­ал­но нап­ре­же­ние вслед­с­т­вие на ряз­ко­то па­да­не на ре­ал­ни­те доходи на на­се­ле­ни­е­то и ви­со­ка­та без­ра­бо­ти­ца. Пре­хо­дът в ни­то ед­на дру­га бив­ша со­ци­а­лис­ти­чес­ка стра­на (може би Ру­мъ­ния е единственото из­к­лю­че­ние) не бе­ше та­ка зат­руд­нен от про­веж­да­на­та про­ти­во­ре­чи­ва и не­пос­ле­до­ва­тел­на ико­но­ми­чес­ка по­ли­ти­ка, как­то това ста­на в Бъл­га­рия.

Ста­би­ли­за­ци­он­на­та по­ли­ти­ка в пе­ри­о­да до въз­ник­ва­не­то на банкова­та кри­за през 1996 год. се ока­за не­е­фек­тив­на. Тя до­ве­де до драс­тич­но увеличава­не на за­гу­би­те на фир­ми­те и бан­ки­те и вследствие на то­ва до нараст­ва­не на дър­жав­ния дълг и междуфирмения кре­дит, до рез­ки про­ме­ни в па­рич­но­то тър­се­не и спеку­ла­тив­ни ата­ки сре­щу ле­ва. БНБ не раз­по­ла­га­ше с дос­та­тъч­ни ва­лут­ни ре­зер­ви за под­дър­жа­не на обмен­ния курс на ле­ва в услови­я­та на де­фи­цит или срав­ни­тел­но мал­ко по­ло­жи­тел­но сал­до по те­ку­ща­та смет­ка. Ог­ра­ни­че­ни бя­ха възможности­те за ре­фи­нан­си­ра­не на международни­те па­рич­ни и капита­ло­ви па­за­ри в ре­зул­тат на мо­ра­то­ри­у­ма на пла­ща­ни­я­та по външ­ния дълг и т.н.. То­ва съз­да­ва­ше ед­на про­мен­ли­ва, нестабил­на мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка сре­да, при ко­я­то след пе­ри­о­ди на намаляване на ин­ф­ла­ци­я­та нас­тъп­ва­ше ней­но­то ряз­ко по­ви­ше­ние и обезценява­не на ле­ва.

За пе­ри­о­да от 1989-1992 год. БВП на Бъл­га­рия в ре­ал­но из­ра­же­ние спа­да с око­ло 25 %. През 1993 год. той от­бе­ляз­ва по-на­та­тъ­шен спад от 2,4 %, през 1994 год. ръст от 1,4 %, през 1995 год. ръст от 2,6 %, през 1996 год. от­но­во спад от 10,9 % (най-го­ле­мия спад от на­ча­ло­то на ико­но­ми­чес­ки­те ре­фор­ми през 1991 год.).[2] Та­ка през 1996 год. сла­би­ят ико­но­ми­чес­ки рас­теж, наб­лю­да­ван през пред­ход­ни­те две годи­ни, се пре­къс­ва.

Очаквайте продължение…

[1] Hausmann, Ricardo and Liliana Rojas-Suares (1995): Macroeconomic volatility in Latin America: causes, consequences, and policies to assure stability, Washington, Inter-American Bank

[2] Българска народна банка: Годишен отчет 1995, стр. 129; Годишен отчет 1996, стр. 133. Темповете на ръста, респ. спада, са изчислени от методологически съпоставими обеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *