Русия дава земя на всеки, който ще я работи

Русия реши да даде земеделска земя на всеки, който желае да я обработва. В руския далекоизточен федерален окръг, който се простира до Тихия океан, ще бъдат дадени парцели с площ малко над 10 декара на всеки руски гражданин, който иска да се занимава със земеделие. Земята става собственост на всеки, който докаже, че я обработва в продължение на пет години. „Това ще позволи на руснаците, особено младежите, да открият в Далечния Изток истински шанс за себереализация“, заяви Александър Галушка, министърът за развитието на Далечния Изток.

В огромния регион, простиращ се от Сибир до арктическия регион близо до Аляска, живеят около 2 души на 5,2 квадратни километра. Районът е загубил около два милиона души от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и в момента тук живее едва около 4% от населението на Русия. „Това е начин да се привлекат хората да живеят и работят в Далечния Изток“, казва Ричард Конъли, директор на Центъра за руски, европейски и евразийски проучвания в университета в Бирмингам, Великобритания.

Правителството се надява, че с помощта на схемата ще успее да привлече повече от 36 милиона души в обезлюдения регион. Това ще е особено важно за южните му граници, където по-малко от 6 милиона руснаци са изправени пред повече от 90 милиона китайци. Кремъл е дълбоко загрижен, че един ден Китай може да поиска анексиране на големи площи руска пустош. И в момента, според Ройтерс, китайските фирми отдават под наем или контролират най-малко 6 милиона декара земя в руския Далечен Изток.

Руското селско стопанство претърпява два големи срива през ХХ век. Непосредствено след революцията продукцията намалява до половината от това, което е добито в аграрния сектор през 1913 г. Производството току-що се възстановява, когато през 1928 г. започва принудителната колективизация. Сталин решава, че руският износ на зърно ще премине към широкомащабна индустриализация, а през 1937 г. 90% от руските фермери са принудени да се обединят в колхози и да минат в колективни ферми. Тези, които се съпротивляват, са убити или изпратени в гулаг.

След разпадането на Съветския съюз правителството развива широкомащабно корпоративно земеделие и основно благоприятства вноса.

„Селяните винаги са били граждани от втора класа – по време на царистката епоха, по време на съветските времена и до днес“, казва Владимир В. Милосердов, експерт по селско стопанство. През последните 20 години повече от 430 милиона декара обработваема земя са изчезнали от производството, казва Милосердов, а Русия има по-малко добитък, отколкото през 40-те години на миналия век.

В последните години обаче правителството на Русия се е заело да даде нов тласък на селското стопанство. То бе провокирано и от санкциите, които Западът наложи на Москва заради намесата й в Украйна. В отговор Русия забрани вноса на говеждо, свинско, риба, плодове, зеленчуци и млечни продукти от Европейския съюз, САЩ, Канада, Австралия и Норвегия.

Руските лидери подчертаха, че санкциите са възможност за руснаците да започнат да произвеждат храната си. Ако преди десетилетие страната внася почти половината от хранителните продукти и е критично зависима от вноса, сега Русия се присъедини към клуба на износителите. Миналата година износът на селскостопански продукти възлиза на почти 20 милиарда долара. Това е с една четвърт повече от приходите от продажби на оръжие или около една трета от печалбата от износа на газ.

Правителството е поставило национална цел – до 2020 г. местното производство изцяло да покрие нуждите на вътрешния пазар. „Ние сме способни да се хранят от нашата собствена земя, а и разполагаме с водни ресурси. Русия може да се превърне в един от най-големите световни доставчици на здравословни, екологично чисти качествени храни, които някои западни компании са спрели да произвеждат отдавна, още повече, че търсенето на такива продукти продължава да расте“, коментира руският президент Владимир Путин.

Преди време той забрани ГМО в Русия и подчерта, че фокусът в национален мащаб е страната да стане най-големият износител на биологични храни в света, както и да осигури на народа си здравословна храна, която не е генетично модифицирана. Решението дойде след дългогодишни изследвания на недостатъците на ГМО храните и тяхното въздействие върху хората.

Екатерина ТЕРЗИЕВА