Световната банка: Съдиите ви са поразително много, пенсионирайте излишните

Съдебната система в България не е достатъчно финансирана, страната ни е на предпоследно място в Европа по размер на възнагражденията на магистратите (само в Албания са по-ниски), но въпреки това съдебната власт може да си осигури допълнителни средства чрез вътрешно преструктуриране, а един от вариантите е замразяване на броя на съдиите, защото са поразително много.

Това се казва в доклад на Световната банка за функционирането на съдебната система у нас, натовареност с дела и преглед на разходите за периода от 2008-а до 2014 година, пише“Правен свят“.

Екипът, подготвил анализа, е изследвал натовареността на съдиите, бюджетите през годините, броя на съдебните служители и т.н. Отбелязано е, че по отношение на продължителността на разглеждане на делата е доста задоволително в България. Процентът на приключените дела в българските съдилища е бил близо до 100% през всичките последни 7 години, а времето за решаване е било по-малко от 75 дни за всички години, се казва в доклада. В същото време има възможност за съдебната власт на България да се реорганизира, за да подобри своята ефективност и ефикасност на базата на оценка на натовареността на съдиите.

Екипът дава някои идеи за разрешаване на проблема с недофинансирането, някои от които обаче звучат доста екстравагантно и едва ли биха се приели от съдийското съсловие.

Изследването е показало, че през последните години у нас непрекъснато расте броят на съдиите. Така например през 2006 г. на 100000 жители броят им е бил 23.7, което към онзи момент е било близо до средното от 20.3 за държавите-членки на Съвета на Европа.

От тогава до сега обаче този брой постоянно се увеличава и през 2012 г. достига 30.7 съдии на 100000 жители, докато в останалите страни е останал почти същото ниво – 21 съдии. От Световната банка добавят, че у нас има ръст от 29.6%, което е значително на фона на 4.3% за държавите-членки на СЕ.

Същевременно страната ни е изправена през демографска криза с отрицателен прираст на населението и икономическа стагнация. Населението у нас е около 7.11 млн. през 2015 г. „Въпреки това, броят на професионалните съдии се е увеличил от 2 147 до 2 225 между 2011 г. и 2015 г. Броят на професионалните съдии на 100 000 жители през 2015 г. е 31.3. Растежът в периода между 2006 г. и 2012 г. е бил 32.1%.Контрастът на общо свиващо се население и увеличаването с почти 32% на броя на съдиите на 100 000 жители е поразителен“, се казва в доклада на Световната банка.

Екипът признава, че в периода от 2008-а до 2010 г. е имало и увеличение на броя на делата. Но от 2011 г. насам вече се забелязва спад.

„Ако тези числа на натовареност с дела се сравнят с нарастването на броя на професионалните съдии на 100 000 жители на 31,3 през 2015 г., виждаме, че броят на съдиите в България е нараствал, въпреки намаляване на населението и намаляването на броя на входящите дела. Този анализ може да се използва в подкрепа назамразяването на броя на щатните съдийски длъжности и пренасочване на съществуващите работещи съдии въз основа на разпределението на натовареността с дела“,пише в доклада.

В много европейски държави тенденцията е на реформа на съдебната карта като се намали броят на съдилищата с цел свиване на бюджетните разходи или увеличаване на ефективността чрез групиране на съдилища заедно или като се правят специализирани. Отбелязва се, че подобни действия или консолидация на съдилища биха били добре дошли и в България на базата на намаляващото население, тенденцията на спад във входящите дела, ръста в броя на съдиите и неравномерното разпределение на натовареност с дела между различните съдебни нива.

Според изследването най-високо натоварени са районните съдилища, а слабо натоварени са апелативните, военните и някои окръжни. В тази връзка Световната банка дава и някои идеи за вътрешна реорганизация.

В България има шест апелативни съдилища, в които работят 147 съдии. Средната им натовареност е само 8 дела на месец, отбелязват от екипа. И предлагат да се помисли заобединяване на апелативните съдилища така, че да останат 2 или 3. А съдиите да бъдат преразпределени другаде. Същото се отнася и до военните – според Световната банка трябва да остане един военен съд с двама съдии, които биха били достатъчни, за да гледат всички дела.

От 29-те окръжни съдилища, в 13 натовареността е много ниска – по-малко от 10 дела на месец. Има и шест районни съдилища, където делата са под 20 на месец на един съдия. Предложението е една част от съдиите да бъдат пренасочени към силно натоварените окръжни и районни съдилища.

И тук идва първата „екзотична“ идея на Световната банка – тъй като съдиите не могат да бъдат съкратени, то правителството можело да обмисли възможността да позволи на „излишните съдии“ да се пенсионират или да бъдат назначени на други позиции в държавната администрация като алтернативен изход вместо промяна на закона.

„Пенсионирането или назначаването на други позиции извън съдебната система би могло да се очаква да намали годишните текущи разходи за заплати, други възнаграждения и свързаните офис разходи в бюджета“, се казва в доклада.

Следва и втората екстравагантна идея –тъй като районните съдилища били най-натоварени, то трябвало да се помисли дали съдии от слабо натоварени окръжни съдилища могат да бъдат“преразпределени в районни съдилища, които се намират в същите областни центрове, за да се избегне дискомфорта поради преместването“. Условието е, разбира се, да се запазят заплатата и рангът им.

От Световната банка коментират и командироването на магистратите. Според екипа ВСС би могъл да обмисли прекратяване на практиката с командироването и сам да поеме отговорност за вземане на решение за изпращането на командировани съдии.

„Тогава решенията на ВСС трябва да се базират на внимателен и подробен анализ на натовареността на съдилищата в цяла България и на обстоятелствата, при които се генерират свободни работни места на пълен щат от освобождаването от длъжност на магистрати. По този начин командироването на съдии може да остане начин за бързо решаване на проблемите с натовареността и да се подобри ефективността на системите на съдилищата“, сочи се в доклада.

И един друг проблем е обсъден в документа, а именно броят на съдебните служители. Оказва се, че България е на едно от челните места в Източна Европа по брой съдебни служители към жители. Затова се препоръчва от една страна намаляване на това съотношение, а от друга равномерно разпределение във всички съдилища.

Световната банка отбелязва, че е налице възможност да бъдат увеличени някои съдебни такси, но въпреки настояването за това от страна на ВСС, Министерският съвет мълчи по този въпрос.

„Ревизирането на тарифата е закъсняло и предложението на ВСС следва да бъде оценено въз основа на неговото въздействие върху достъпа до съдилища в България и повишаването на капацитета на съдебната система за събиране на приходи. При определянето на преработената структура на съдебните такси, ще бъде необходимо да се намери баланс между необходимостта от увеличаване на собствените приходи в бюджета на съдебната власт, и правото на достъп до правосъдие за гражданите и юридическите лица“, препоръчват от Световната банка.

В доклада се изтъква, че годишното разпределение на бюджета на България като процент от БВП на глава от населението е по-високо от една богата страна като Норвегия и по-ниско от една бедна страна като Босна и Херцеговина. И още:

„Разпределението на България към нейните съдилища и съдебна система на база БВП на глава от населението е над средното за Съвета на Европа. В действителност само четири държави-членки на СЕ харчат повече за техните съдебни системи по отношение на БВП на глава от населението, отколкото България (Босна, Черна гора, Сърбия и Обединеното Кралство-Северна Ирландия). Важно е да се отбележи, че България получава голяма по мащаб помощ за укрепване на върховенството на закона от ЕС и други международни организации. В резултат, годишното разпределение на бюджета може да е било по-високо от това, което би било иначe.“

Въпреки високите съдебни разходи по отношение на БВП на глава от населението (на базата на сравнение с ЕС и съседните страни), България недостатъчно е финансирала съдебната си система във връзка с искането за бюджета на ВСС и изискваните по закон минимални работни заплати за съдиите.Настоящите бюджетни нива не са достатъчни да се плащат дори минималните работни заплати за магистратите, предписани по закон, се казва в доклада и е добавя, че парите за капиталови разходи също не са достатъчни, за да се посрещнат нуждите на съдебната власт.

Като се има предвид, че заплатите са основен компонент на бюджета на съдебната власт в България, е бил направен сравнителен анализ с други страни-членки на Съвета на Европа. Така става ясно, чезаплатите както на съдия във върховен съд, така и на магистрат от първоинстанционен съд у нас са по-ниски, отколкото в повечето други държави на Съвета на Европа.Единствената страна, която плаща по-ниски заплати от нас е Албания. Но от друга страна съотношението на брутната заплата на съдия в сравнение със средната брутна заплата в страната е една от най-високите. По този показател България е на второ място след Румъния.

На финала Световната банка препоръчва ВСС и министерствата на правосъдието и финансите да постигнат споразумение за средносрочна стратегия за финансиране на съдебната власт:

„Такова споразумение може да се основава на план за преструктуриране на съдебната система, който води до по-ефективна система на съдилищата с по-справедливо разпределение на работната натовареност (чрез пренасочване на съдии, консолидиране на съдилища и свиването на съдебни и щатни длъжности, когато това е необходимо), които могат да бъдат изцяло финансирани, без да се прибягва всяка година до дебати и несигурност, свързана с допълнителните бюджетни искания.“