Либералният капитализъм дава индкации за регрес и упадък

Двадесет и шест години след края на Студената война глобалната картина е изправена пред ситуация, която малцина можеха да прогнозират тогава.

Непосредствено след 1991 година много експерти и мислители, особено от западното полукълбо, виждаха на социално-политическия хоризонт триумфа

на либерализма и просовутата теза на Франсис Фукуяма за края на историята като реалност. Днес виждаме, че не е така и процесите имат свой ход и

специфична причинност, която е трудна за разбиране от отделните хора, от гражданите на отделните държави. Наивното очакване за трайното успокояване

на международното политическо противопоставяне не се осъщстви, за да формулира основните характеристики на новия ред, по който да се движи

светът за определено време. Дезорганизираността, несигурността и конфликтността завземат все повече региони и страни. Процесите в

международната политика от последните близо три десетилетия показват кризисни тенденции и явления, които са предпоставка за постепенен, но не

неограничим срив на изградената глобална политическа мозайка, икономическа структура и социална система. Необходимо е да се напомни,

че основата на която се крепи целият този модел, съдържа в себе си ограничени и лимитирани пространствени и природни ресурси.

Екстензивното развитие, възпрепятствано от ограничеността на суровините, накланя обществата и регионите в спирала, която засега не води до

прогнозируемост и ред, а по-скоро до натрапваща се липса на нови, актуални организационни подходи в структурирането и подреждането на

икономическите и политическите процеси в отделните социални общности.

Животът на либералния капитализъм сякаш изглежда ограничен и дава индкации за регрес и упадък чрез поддържането на сегашния модел на

капиталова адекватност, което простичко казано се изразява в непрестанен стремеж за увеличаване на печалбата. Към това трябва да се прибави и все

по-видимата промяна на климата, без значение дали тя се базира повече на антропогенната дейност или е може би естествен процес от други фактори,

или в комбинация и от двете. Вижда се, че вариантите за рязка промяна на климата се увеличават по отношение на възможността за деформиране или

дори разпадане на съвременната цивилизация. Нарастването на населението става все по-голям проблем. Важен елемент от този процес на нарастване е

гъстотата му в някои локации на планетата и ефектът, който може да има върху функционирането на публичните системи. Наблюдават се изменения на

ценностната система на семейството, религиозното поведение, образователната среда, които са регулирали досега поведението на

общностите и като че ли се стига до усещане за дезорганизация и наченки на разпад. Невъзможността на националните държави да осигуряват и

гарантирант законност, ред, равнопоставеност и перспектива за развитие влияят отрицателно върху стабилността и устойчивостта на националните

общества. Увеличаването на предизвикателствата от природната среда и социалните проблеми се превръщат все по-трайно в белег на

цивизационното състояние на човечеството през сегашния 21 век. Целта на тази публикация не е да провокира тревога в читателя, а по-скоро да го насочи

към активно и съзнателно отношение към всички три горепосочени процеси, от които ние не сме изолирани, а сме участници и наблюдатели в тях.

Митко ДИНКОВ