Седмицата, в която петролът се срина, а инвеститорите търсиха сигурност

Подготвя се срещата на лидерите от Европейския съюз, от която се очакват по-решителни действия за справянето с дълговата криза. Заговори се за това, че трите големи държави в еврозоната – Италия, Испания и Франция може би ще неглижират Германия, защото тя е твърде бавна и опозиционно настроена,  и ще начертаят сами пътна карта, която да се следва занапред. Освен това се свива хоризонта от „На Европа й остават три месеца да спаси еврото“ (Джордж Сорос, Международния валутен фонд) до „Имаме само седмица да спасим еврото“ (Марио Монти), което допълнително внася напрежение за инвеститорите.
Те като че ли не получиха нужното успокоение след срещата на страните от Г20, на която стана ясно, че развиващите се държави ще допринеса с допълнителни 90 млрд. към ресурсите на Международния валутен фонд, сигурно защото анализатори намират, че са нужни много повече средства за да може институцията да противодейства на кризите по света по-адекватно. Играчите по-скоро се притесниха от декларацията, позписана в края на срещата в Мексико, в която страните подкрепят създаването на банков съюз в Европа.
Имаше елемент на разочарование и от срещата на Федералния резерв на САЩ в сряда, когато председателят на банката Бен Бернанке не обяви старт на пълнокръвна нова програма по количествено улеснение, както инвеститорите се надяваха, а удължи срока на старата операция Туист с още 267 млрд. долара.
За финал, в петък Европейската централна банка изненадващо обяви, че вече ще дава по-лесно заеми на банките от Европа, като в замяна на финансирането, ще приема книжа с по-нисък рейтинг. Това се случи часове след като агенция Мoody’s поряза 15 интернационални банки, с което сериозно влоши перспективите пред и без това страдащия сектор в Европа.
Разбира се, през седмицата много се изговори и за Гърция, която избра правителството, което Европа иска да има за партньор. Като реверанс към избирателите планът със строгите мерки за бюджетна дисциплина в Атина може би ще бъде преразгледан, защото някои от поставените цели изглеждат нереални.
Така във вчерашната последна сесия на Wall Street индексите финишираха на положителна територия, но на седмична база резултатът не е удовлетворителен.
Dow Jones Industrial Average порасна с 0.53% до 12 640 пункта. S&P 500 Index напредна с 0.72% до 1 335 пункта. NASDAQ Composite Index добави 1.17% до 2 892 пункта.
За петте сесии индустрийалният индекс потъна с 1%, широкият изгуби 0.6%, а високотехнологичният се покачи с 0.7%.
Петролът поскъпна с повече от долар и половина до 79.76 за барел лек американски с доставка през юли и до 90.37 долара за барел от сорта брент. На седмична база суровината загуби 5.4%. Липсваха макроикономически новини, които да подкрепят суровината. Влияние оказа и курса на долара и случващото се на пазарите на енни книжа.
Доларът поевтиня, след като Европейската централна банка оповести решението си за облекчение на условията за финансиране. Еврото се търгува срещу 1.2572 долара, при върхова котировка 1.2582.
През тази седмица динамика имаше при златото, за което инвеститорите се хванаха в моментите на паника. В петъчната сесия то качи 7.60 долара до 1 573.10 долара за тройунция, но на седмична база губи 3.8% от стойността си.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *