Синоптиците се оказаха виновни за щетите и жертвите от потопа

Властите обогатиха добре известния инструментариум, с който обясняват водните бедствия. Ден след трагедията в Бургаска област, при която загинаха трима души, виновни се оказаха синоптиците, които не прогнозирали правилно колко лошо ще е лошото време.

Това се случва, въпреки че през пролетта Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съобщи, че 205 язовира са неизрядни, само 5 са изпълнили предписанията за укрепване, а 30 са в много лошо състояние. Почистването на речните корита също е вечен проблем. Вчера обаче представителите на властта се обединиха около заключението, че държавните институции са си свършили перфектно работата, и подчертаваха при всеки повод, че държавните язовири в управляваната от ГЕРБ област Бургас нямат принос за бедствието.

Версията за синоптиците се появи сутринта в изява на председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов пред Нова телевизия. Той всячески се помъчи да неглижира факта, че Камено и Бургас се управляват от кадри на ГЕРБ, и стрелна метеоролозите: „Кодът, който беше подаден, беше жълт… Винаги, когато се планират дадените решения на местната и изпълнителната власт, и разбира се, призивите към гражданското общество… е на база прогнозата, която се получава“. И даде пример как в САЩ и Западна Европа метеоролозите предсказват успешно бурите. Всъщност бедствието настана на 24 октомври през нощта, като кодът за този и следващия ден бе не жълт, а оранжев.

Тезата за подценената прогноза беше застъпена и в изслушването на няколко министри в парламента. Там министърът на икономиката Емил Караниколов, привикан от БСП с трима свои колеги за обяснения, заяви, че предупрежденията са били за валежи до 60 л/кв. м, а са паднали 200 л/кв. м. „НИМХ на БАН е издал оранжев код за значителни валежи в 16 области за 24 октомври. Очакваните валежи са били с количество от 35 до 50 л/кв. м за 24 часа, като локално е било възможно да достигнат до 60 л/кв. м. Реално валежите са били повече от прогнозираното“, информира министърът на околната среда Нено Димов. „Когато природата се разгневи и удари всички, ние сме като мравки пред нея“, обобщи вицепремиерът Валери Симеонов. Това и остава основната версия на управляващите за трагедията.

„Синоптиците ни са си свършили добре работата“, коментира пред Сега“ проф. Христомир Брънзов, шеф на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Още на 23 октомври от службата му са обявили оранжев код за опасно количество валежи, което означава, че могат да паднат от 30 до 60 л на кв. м за денонощие. „На 24 октомври отново бе обявен оранжев код за 16 области, а в 12 часа – за Ямбол, Хасково и Бургас. На 25-и сменихме кода за Бургас в червен, тъй като отчетохме предишното количество валежи“, коментира той. По думите му синоптиците не могат да прогнозират къде точно колко количество дъжд ще падне. „За Бургаска област паднаха 120 л за двата дни, което и беше прогнозирано и своевременно подадено към Гражданска защита и МОСВ“, посочи проф. Брънзов. Той определи като некоректно сравнението с американската метеорологична служба, която получава в пъти по-голям ресурс от българския. „Ние нямаме дори автоматични дъждомери, с които веднага да се отчита количеството паднали валежи“, коментира още той.

Вариантът за човешка грешка бе изчерпан с краткото „разследването ще покаже“. Снощи от Държавната агенция по метрология и технически надзор отново заявиха, че седемте язовира със скъсани стени са каскадни и че под тях няма населени места и водният отток от тях не е причина за човешки жертви. По-рано обаче различни представители на властта побързаха да посочат, че приливната вълна е тръгнала от два язовира, които са в ръцете на частници. Първо кметът на Бургас Димитър Николов се възмути, че язовир „Трояново“, който се държи от частен арендатор, не е бил изпуснат и оттам се е получила голямата приливна вълна. Министърът на икономиката Емил Караниколов обаче влезе в противоречие с него и в парламента обяви, че приливната вълна е тръгнала от частния яз. „Чокората“, макар че не можа да изтъкне някакви нарушения при стопанисването му. Според местни агенции този водоем се държи от семейството на общинска съветничка от БСП – партията, която дълги години имаше кмет на пострадалата община Камено, преди ГЕРБ да го измести през 2015 г.

Пострадали собственици на рибарници имат различно обяснение за наводнението. В писмо до „Бургасинфо“ „Хай Мед Тех“ ЕООД, която има рибарник и др. имоти в района, разказва, че в 7:30 часа (на 25 октомври) през обекта им преминава приливна вълна от над 2 м от нерегламентирано изпуснатия според тях язовир „Трояново“ и залива всичко по пътя си. „Смятаме, че ако от „Напоителни системи Бургас“ бяха изпускали язовира поетапно и при първите признаци за покачването на водите, щетите щяха да бъдат сведени до минимум“, пишат още от „Хай Мед Тех“.

Собствениците на яз. „Чокората“ пък предоставиха видеозаписи от охранителните си камери на ДАМТН. „Според тях се вижда как около 2:00 часа през нощта започва да приижда вода, която носи наноси – пръст, храсти и дървета. Следствие на прииждащата вода и обилния валеж започва рязко повишаване на нивото на язовира, като се стига до преливане през короната на стената и водата се разлива в земеделски земи. Въпреки това съоръжението задържа основната водна маса и не се стига до пълно разрушаване на стената“, обясняват от агенцията, информира в.Сега.

Все пак регионалният министър Николай Нанков призна, че погледът следва да бъде насочен не само към язовирите, но и към непочистените дерета. Той заяви, че са установени деретата, по които се е движила вълната. „Компетентните органи започнаха и проверка на язовирите в община Камено, за да се провери дали те или поройният дъжд е виновен за бедствието… Имаме уверенията на областния управител на Бургас, че са правени проверки, давани са предписания. Дори за днес е имало планирана проверка на язовирите. Факт е, че в продължение на реката, която свързва тези 4 язовира, е дошла приливна вълна, тръгнала от празен язовир“, каза той.

„Всички версии са възможни. Чакам компетентните органи да кажат“, заяви в следобедните часове пред „Сега“ кметът на Бургас Димитър Николов. Любопитно е, че от тази година община Бургас изпълнява проект за интегрирано управление на риска от наводнения на стойност 548 000 евро. В бургаското село Равнец почина жена, което повлече съмнения за ефективността на системата. Николов заяви обаче, че жената е починала от инфаркт и системата е сработила. „Нямаме жертва. Реагирахме час и половина преди другите общини. Евакуирахме хората преди вълната“, заяви той, информира в.Сега.

Разчистването след непосредствения ужас в селата на Камено продължи. Бургаското сметище претърпя поражения и бе затворено. Правителството отпусна 400 хил. лв. на Бургас и 600 хил. лв. на Камено за неотложни дейности, а вероятно ще се предоставят още пари по линия на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, чийто резерв е над 2 млн. лв.

 

 

 

financebg.com

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *