Следващият Кипър се казва Словения?
Инвеститорите се притесняват, че страната ще последва Кипър по спиралата на неплатежоспособността на малките южни страни от еврозоната, пише Bloomberg.
Премиерът Аленка Братушек, в първата голяма реч от встъпването си в длъжност, каза в парламента, че правителството, което е на власт от едва седмица, ще помогне на банките в затруднение и ще подобри държавните финанси, които са в „лошо състояние“, така че страната няма да се превърне в шестата поред държава от еврозоната, която се нуждае от спасително финансиране.
Досега Европа и най-вече германските данъкоплатци финансираха и продължават да финансират спасяването на Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Кипър.
Но думите на Братушек не успокоиха пазара, тъй като той не посочи как точно възнамерява да постигне целите си.
Инвеститорите спекулират с това, че Словения, подобно на Кипър, ще загуби достъпа си до дълговите пазари в следващите няколко месеца.
„Развитието на ситуацията в Кипър доведе до опасения, че Словения ще се бори за достъп до пазара на еврооблигации през следващите месеци, тъй като ще се нуждае от средства за рекапитализиране на банковия сектор и за това да спре да финансира бюджета си от местния банков сектор, като има повишен риск от „подстригване“ на депозитите“, коментира Джилиан Еджуърт, главен икономист на UniCredit SpA в Лондон.
Доходност на деноминираните в долари облигации на Словения, с падеж през 2022 г., нарасна с 56 базисни пункта до рекордните 6.336%, по данни на Bloomberg. Цената на застраховката на словенския дълг срещу неплатежоспособност се повиши с 49 базисни пункта, до петмесечен връх от 327%.
Икономиката на Словения беше препъната от две рецесии през последните четири години. Банките са изправени пред увеличаващи се нива на лошите кредити, чиито дял вече е близо 20% от всички.
Словения се нуждае от около 3 млрд. евро външно финансиране през тази година, а за банките са необходими допълнително 1 млрд. евро свеж капитал, според прогноза на МВФ.
Предишното правителство на Янез Янша, подаде оставка на 27 февруари на фона на корупционен скандал. То предложи план на стойност 4 млрд. евро за справяне с лошите активи на финансови институции. Въпросният план ще бъде следван и от сегашния премиер.
Финанси