„Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се!”
Извадки от книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк“
В случая на КТБ причината за възникналите проблеми средствата за масова информация намериха в един конфликт между мажоритарния собственик и популярен представител на участваща в парламента политическа сила. Неоспорим е фактът, че една банка не може да бъде доведена до несъстоятелност в резултат на междуличностен конфликт, пък бил той и конфликт на интереси. Тиражираната от медиите информация за проблеми в банката преди тя да бъде поставена под режим на особен надзор със сигурност доведе до разколебаване на доверието на вложителите в банката.
Но направената от квесторите частична проверка бе достатъчна да установи, че банката се намира в сериозна криза. За съжаление твърде малко хора си задават въпроса, какво би станало с КТБ, ако тя беше оставена да продължи да работи, като се има предвид, че банковият надзор и контрол въобще не функционират? Защото на практика БНБ се„задейства” да предприеме нещо едва след появилите се в печата информации за конфликта между Цветан Василев и Делян Пеевски.
Както в случая с АББ, така и сега с КТБ не се осигурява необходимата сигурност за съхраняване на документацията. В началото на август 2014 отстранените от длъжност изпълнителни директори на КТБ се обърнаха до Главния прокурор, до УС на БНБ, до министерствата на правосъдието и вътрешните работи, както и до квесторите на банката, с искане да се предприемат незабавни мерки за опазване на оригиналните документи и за прекратяване на разпространението на информация, предста- вляваща банкова тайна.
Става дума за действия, които напомнят за извършеното от синдиците на АББ. За времето от национализацията й през1994 г. и ликвидацията й през 1995 г. синдиците не успяха да осигурят съхраняването на важни документи, които усложниха до крайна степен както досъдебното производство, така и съдебния процес срещу собствениците и мениджърите на банката. В резултат на прехвърлянето на документи от една институция в друга, една значителна част от тях беше загубена или просто изчезна безследно.
Набраните във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) средства се оказват недостатъчни за обезщетяване на вложителите на КТБ. Дали това може да стане единствено с парите на данъкоплатеца, който, както и при банковата криза през 1995-1996 г. ще трябва да плати „сметката” за неефективния банков надзор?
Натрупаните 2,1 млрд. лв. във Фонда недостигат да се изплатят около 3,7 млрд. лв. гарантирани от него депозити в КТБ и дъщерната й банка „Виктория“. В момента банките внасят във ФГВБ по 0,5% годишно от всеки привлечен от тях лев от граждани и фирми. По такъв начин размерът на вноските е пропорционален на размера на банките, но е безотносителен по отношение на поеманите от тях рискове, т.е.от остротата на техния рисков профил.
Системата на гарантиране на влоговете на практика може да подведе вложителите да доверят своите спестявания на големи, но високорискови банки, спасяването на които, както това е случаят с КТБ, надхвърля възможностите на Фонда. Илюзията за сигурност на влоговете, разпространявана от БНБ, се пропука. С помощта на държавата или акционерите, ще трябва да се намери някакво решение за набавяне на липсващите средства. Експертните оценки от проверката ще покажат и каква вероятност има това да стане с парите на данъкоплатеца, т.е. и на част от вложителите, доверили своите спестявания на КТБ. В крайна сметка се получава, както казваха талантливите комбинатори от руската литература: „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се!”, за когото и каквото и да означава това в нашия случай…
следва продължение…