Стагнация на европейската иновация

Налице естагнация на разходите научни изследвания и развитие в Европейския съюз на равнището 1,8 на сто от Брутния вътрешен продукт (БВП) като цяло, което подкопава амбициите на съюза да се превърне най-конкурентното общество в света, базирано на познание.
Това е основният извод от доклади за развитието на науката и технологиите в Европейския съюз и свързаната с тях конкурентност и за развитието в сферата на иновациите в съюза.
Двата документа бяха представени от заместник-председателя на Европейската комисия и отговарящ за предприемачеството и промишлеността Гюнтер Ферхойген и от комисаря за науката и изследванията Янез Поточник.
По време на криза като сегашната не трябва да се допуска стагнация в инвестициите за научни изследвания и иновации. Те са изключително важни за Европейския съюз, ако съюзът наистина държи да излезе по-силен от икономическата криза и да се справи с други големи предизвикателства като климатичните промени и глобализацията, отбелязаха двамата комисари при представянето.
Други изводи в докладите са, че общата стагнация в разходите за научни изследвания не трябва да скрива огромните разлики в отпусканите средства за тях между отделните страни в Европейския съюз.
Така Швеция отделя 3,73 процента от своя БВП за научни изследвания и развитие, което е повече от Япония (3,39 на сто) и САЩ (2,61 на сто), много висок е този дял в БВП на Финландия – 3,37 на сто.
В същото време страни като България, Словакия, Румъния и Кипър отделят под 0,5 на сто от БВП за научни изследвания и развитие – съответно по 0,48, 0,46, 0,45 и 0,42 на сто.
Друг извод е, че частният сектор в Европейския съюз продължава да изостава значително във финансирането на научните изследвания, докато неговата роля в тази насока се засилва в САЩ, Япония и Китай.
Европейският съюз е все още много далеч от поставената в Лисабонската стратегия за развитие на съюза цел от 3 на сто от БВП за научни изследвания и развитие, става ясно от документите.
В доклада за развитието в сферата на иновациите в Европейския съюз България е посочена като „настигаща страна“, чиито показатели са доста под средните за съюза, но темпото на подобренията е едно от най-високите сред страните членки.
Според разработката „относителната сила“ на страната ни в момента е в наличието на добри професионалисти и високообразовани специалисти, в достъпността на средства за финансиране на иновационни проекти и правителствената подкрепа за такива проекти.
„Относителната слабост“ на България пък се наблюдава най-вече в сътрудничеството между действащите в иновационната област компании и обществения сектор, се отбелязва в доклада.
БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *