Стопанска банка рухна по сценарий на властта
Агонията й продължи само пет седмици през 1996 г.
В поредицата „Банкрути“ вестник „Стандарт“ вече обясни защо и как БНБ постави под особен надзор два от най-големите трезори в средата на 90-те години на миналия век – Първа частна и Минералбанк, както и за последвалия техен фалит. Половин година след това държавата пусна кепенците и на друга голяма кредитна институция, една от най-старите в България – Стопанска банка. Технологията на нейния крах е по-близо до тази на Минералбанк, доколкото и двете бяха държавни и имаха почти идентични проблеми с развитието и длъжниците си.
В тази сграда на столичната ул. „Славянска“ се намираше централата на някогашната държавна Стопанска банка
Фото Христо Танев
Централната банка постави под особен надзор Стопанска банка на 23 септември 1996 г. заедно с още осем други трезора. Това обаче беше поредната предизвестена смърт.
Агонията и слуховете за фалит витаеха над СБ още от пролетта, когато тръгна лавината от банкови фалити. Затова кредитната институция работеше под острието на гилотината месеци наред. В същата година бяха затворени 18 трезора и затова шефовете и служителите на Стопанска банка силно се съмняваха, че ще им се размине.
Неизбежното се случи, макар че от БНБ уверяваха, че става въпрос за временна мярка, за да не се източи банката от вложители и властимащи. Законът всъщност изрично постановяваше, че състоянието „особен надзор“ е обратимо – ако състоянието на кредитната институция се подобри, тя може да възвърне всичките си функции.
За съжаление подобен сценарий „Феникс“ не се случи нито със Стопанска, нито с която и да било друга българска банка, санкционирана по този начин. Илюзиите на СБ траяха съвсем кратко – на 31 октомври 1996 г. БНБ установи неплатежоспособността на трезора и поиска от съда да се открие процедура по обявяване в несъстоятелност. Въпреки че към тази дата кредитната институция бе напълно платежоспособна. По сметките си тогава тя имаше над 30 млн. щатски долара и можеше да покрие всички свои вътрешни задължения. Големият проблем на Стопанска банка обаче бяха външните й задължения от 190 млн. долара. Въпреки че по същество тези борчове бяха на държавата, теглени от нейните предприятия, тя не си мръдна пръста, за да спаси трезора. Освен това банката бе държател на голямо количество брейди облигации от току-що преоформения ни външен дълг, както и книжа по Закона за уреждане на несъбираемите вземания (ЗУНК). Сред най-големите външни кредитори бяха Банк Аустриа, Банко ди Наполи, Институто Банкарио Сан Паоло ди Торино, а сред родните – „Булгарлизинг“ с над 40 млн. щатски долара, „Кремиковци“, Бургаската корабостроителница, „Стомана“ – Перник. Италианските кредитори бяха повече и държаха по-големи суми, затова впоследствие техните вземания бяха откупени и обединени от италианската агенция за застраховане на експортни кредити (САЧЕ). През 1999 г. все пак правителството призна част от тях за държавен дълг и подписа спогодба с агенцията за уреждане на задълженията. Схемата за издължаване беше „дълг срещу собственост“. Идеята беше италиански инвеститори да участват в приватизацията у нас, като известен процент от цената ще се прихваща срещу задълженията на Стопанска банка. Така и не се разбра дали тази схема проработи и какви плодове даде.
Първоначално се заговори, че банката ще бъде взета под крилото на Булбанк, което и беше направено – външнотърговският трезор наистина подаде оферта. Тя обаче беше отхвърлена от правителството без каквито и да било обяснения. Малко по-късно оферта беше подадена от служителите на банката – по почина РМД (работническо-мениджърска приватизация). Те обещаваха да уредят всички външни задължения на трезора. И то не бе прието.
След това се заредиха слухове за кого ли не – екзотични и от никого не чувани чуждестранни кандидати, „Мултигруп“ (чрез трезора си Кредитна банка), финансовият посредник „Капман“. Малко преди да бъде продадена в средата на 2000 г., активите на Стопанска банка са оценени за 70 млн. лева. Тя разполага с 13 млн. лв. по сметки в български банки и с облигации по ЗУНК и брейди книжа за над 47 млн. лв. по пазарна цена, а парите по сметки са над 30 млн. лв. Кредитният портфейл на Стопанска банка е оценен за над 4 млн. лв., въпреки че номиналната му стойност надхвърля 200 млн. лв. Недвижимото и движимото имущество на банката е 6 млн. лева.
Валерия Стойкова