Твърде големите, за да фалират са добрата инвестиция

Голямата рецесия накара много инвеститори да се откажат от финансовия сектор, тъй като дивидентите или станаха миниатюрни или въобще не бяха плащани, докато водещите банки отписваха милиарди долари, а малките просто фалираха, под натиска на огромните токсични активи в балансите си, счита Матю Смит, президент на theinvestar.com.
Но през миналата седмица JP Morgan докладва изненадващо добри резултати за 2010 г., което даде на акциите във финансовия сегмент нов тласък, след вече два месеца на силна възвращаемост за инвеститорите. Още повече, че невероятният ръст на приходите на JP Morgan се дължи до голяма степен на по-малкото загуби от проблемни заеми и освобождаване на част от резервите за покриването им. Всичко изглежда розово за инвеститорите, които обаче ще продължат да се притесняват за устойчивостта на възстановяването на финансовия сектор, с оглед на високите нива на безработица в САЩ.
Но поглед отблизо показва, че може да има нови проблеми пред компаниите във финансовия сегмент, смята Смит. Не Армагедон, като банкрута на Lehman, но инвеститорите трябва постоянно да са нащрек. Въпреки че бяха определяни като „твърде големи, за да фалират“, групата водещи банки всъщност станаха по-големи по размер и по-стабилни като баланси с течение на времето. Не така стои въпросът с малките банки, които са кръвоносната система за кредити за дребния бизенс и строителите. Доста от малките заемодатели в САЩ се превръщат в зомби банки, затрупани с токсични активи. Те не могат да набират нови капитали, под натиска на съмненията на пазара (който има право в повечето случаи), и постоянно се сблъскват с нови разпоредби, които правят почти невъзможно за тях да се състезават срещу „твърде големите за да фалират“.
Сега различните регулатори свиват обръча около малките банки, като ги принуждават да затегнат и да категоризират кредите си. Тези мерки не костват съществена сума за големите кредитори, но са пагубни за малките, които в името на чистите баланси са принудени да искат фалити за все повече клиенти.
За тези, които все пак са решили да инвестират в банковия сегмент, Смит препоръчва следните дружества:
Ако някой наистина вярва, че рецесията на недвижимите имоти е приключила и финансовите компании ще печелят все повече, JP Morgan е най-добрата инвестиция. От банката лека по лека се справиха с проблемните кредити, наследени от Washington Mutual и междувременно рационализираха операциите си с имоти, придобити по линия на WaMu и Bear Stearns, което ще увеличи допълнително приходите им. Резултатите на банката за миналото тримесечие бяха впечатляващи, с почти 50% увеличение на печалбата и ръст на приходите с двуцифрени стойности, далеч над очакванията на анализаторите.
Според Смит, Bank of America предлага най-доброто съотношение на левъридж спрямо реално възстановяване на стойността на портфейла от имоти. Банката с най-много офиси в Съединените щати разполага с огромен ипотечен портфейл, придобит от Countrywide Financial. BAC имат най-големите депозити в страната и една от най-големите клиентски бази, което с новата данъчна система в САЩ, трябва да увеличи печалбата на финансовата компания. От BAC в момента вършат добре своята работа за интегриране на Merrill Lynch в структурата си, което ще доведе до дългосрочни ползи.
Третото предложение на Смит е една от любимите финансови акции на Уорън Бъфет: Wells Fargo. В момента компанията разполага с национално присъствие чрез своите офиси на Wells Fargo на запад и на Wachovia на изток. В момента от банката са интегрирали в едно брокерските отдели на двете компании и скоро ще имат национална идентичност в цялостната си дейност, най-вече в сегмента на банкиране на дребно. Придобиването на Wachovia увеличи експозициите на Wells Fargo в ипотеки, включително и високо-рискови такива. Но за сега банката изненадва пазара със способността си да се справя успешно с последствията от финансовата криза и при условие, че цените на недвижимите имоти тръгнат нагоре, и икономиката на САЩ продължава своето стабилно възстановяване, Wells Fargo може да бъде един от лидерите на пазара.
Тези три банки ще са водещите в сектора, според Смит, докато по-малките финансови компании ще бъдат почти парализирани.
Много от рисковете, свързани с инвестирането в банковия сегмент остават в сила. Ето защо е по-разумно вложенията да бъдат насочени към компании с големи диферсифицирани портфейли. Също така дивидентите в бъдеще ще увеличат общата възвращаемост на инвеститорите. Поради всички тези причини Смит намира „твърде големите, за да фалират“ банки за добра инвестиция в този момент.