Траулери акостираха в леярните като скрап

Новината в официалната страница на пръв поглед звучи оптимистично, но в същност това е траурният акорд за края на поредната българска индустрия, която бе погребана в последните години.

Но ето и бодряшкия рапорт, но без черна рамка: „В Министерството на земеделието, храните и горите бяха подписани осем договора по Програмата за морско дело и рибарство на обща стойност 477.5 хил. лв. Средствата са по мярка 1.3 „Окончателно преустановяване на риболовните дейности“ и са насочени към скрапиране на стари риболовни кораби. Повечето от плавателните съдове са над 25 годишни, амортизирани и неефективни. Техните собственици ще получат премия, която компенсира прекратяването на риболовните дейности. В резултат на изпълнението на договорите по ПМДР ще се намали вредното въздействие върху морската околна среда и ще се допринесе за балансирането на флота към възможностите за риболов. Срокът за изпълнение на дейностите по скрапиране е три месеца. Следващ прием по мярката за настоящия програмен период не се привижда, тъй като по регламент помощта за окончателно преустановяване на риболовните дейности се предоставя до 31 декември 2017 г.“

Това е положението и защо ли това „скрапиране“ ни се връзва странно с римата на думата „умиране“.  След подобен финал, ако има наблизо представител на духовенството, би се прекръстил и измърморил едно „Бог да го прости!“ Дано в това опрощаване поне да се съдържа и информацията, че през 70-80 години на миналия век родният риболовен флот е веднага след първия в света – руския, и по-напред от японския, който е трети. Да не говорим за останалите морски държави, които благодарение на флотата си /макар и не риболовна, а военна/ са превърнали в колонии половината територия от планетата. Само административната сграда на мощното обединение „Океански риболов“ в Бургас беше някъде около 20-етажа, което си е направо небостъргач за онова време. Зад тази крайбрежна  бетонна фасада се отчитаха стотици милиони долари печалба главно от океански риболов, както и от индустрията и търговията с рибни продукти. По световните океани хвърляха мрежи близо 50 български траулера, които зареждаха десетина бази-хладилници за складиране и обработка на товарите. Вярно, моряците и рибарите на тези кораби стъпваха на родна земя само по два-три пъти  в годината, но имаха и славата на хора с по-висок социален статус основно поради доброто си заплащане.
Изкушавам се да цитирам още няколко реда от тъжната за риболовния ни флот хроника. „Моторният катер „Нептун“, който е извършвал стопански риболов в българската част на акваторията на Черно море, бе нарязан за скрап с европейско финансиране… Собственикът на кораба е получил обезщетение от Европейския съюз по ОП за „развитие“ на сектор „Рибарство“… Брюксел насърчава нарязването на съдовете дълго преди да е свършил експлоатационният им живот. По мярката се подпомагат проекти за прекратяване на риболовни дейности чрез нарязване  кораби за скрап, пренасочване на риболовни кораби за извършване на дейности, различни от риболов (за нуждите на туризма, за създаване на кораб-музей, за обучение или пренасочване на риболовния кораб за създаване на изкуствени рифове). Това е четвъртият изплатен проект за скрапиране на риболовен кораб по ОП „Рибарство“. Преди него за скрап бяха нарязани риболовните кораби „Перис стар“, „Нептун“…

Не може да не му стане болно на човек от съдбата например на „Биская“ – най-големият плавателен съд, с дължина 38,15 м., който е извършвал стопански риболов в акваторията на Черно море в България. Обидно и доста тъжно му става на същия този човек от желаното от Брюксел „пренасочване“ на риболовните ни кораби в други, понякога и пренебрежими като значение  дейности: нуждите на туризма/представете си гордата „Биская“ как се плицка край някой гъстонаселен плаж, а от високоговорителите й силен глас подканя към разходка в морето/, кораб-музей/на какво?По-скоро плаващ паметник на българската глупост/, а това  за създаването на изкуствени рифове си е направо съдба на удавник.
Преди две-три години в разговор с един бивш моряк от нашите траулери той  каза: Черноморският бизнес загива, а с него ще потъне и държавата! Това бяха думите не само на моряка, а и на българина. Той виждаше, че морето, което ни храни, сега се превръща в тепих, на който атомни пехливани си мерят подводниците и крайцерите в съпровода на турбореактивните двигатели на свръхзвуковите самолети с насочени ракети..

Стефан ПРОНЧЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *