Управлението на висшето образование в България не отговаря на световните тенденци
проф. д-р ик.н. Ас. Конарев
България въведе изключително тежка държавна регулация на
свободния пазар на образователни услуги и невероятна централизация на
управлението на висшето образование у нас.
Народното събрание на Република България прие Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който е обнародван в Държавен вестник, брой 17 от
25.02.2020г. В чл. 9, ал. 3 от ЗВО се създава т. 1а, съгласно която
Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и
науката приема Национална карта на висшето образование в Република
България, която определя профилната и териториалната структура на
висшето образование в страната по професионални направления и
специалности от регулираните професии в съответствие със социално-
икономическото развитие и потребностите на пазара на труда. Съгласно § 65
от Преходните и заключителни разпоредби на 3BO, до приемането от
Министерския съвет на Националната карта на висшето образование в
Република България не се откриват нови висши училища, териториално
изнесени звена и филиали на висшите училища, факултети,
департаменти и колежи в държавните висши училища, както и не се
преобразуват висши училища, основни звена и филиали в държавните висши
училища с изключение на преобразуване с цел консолидация и оптимизация.
В едногодишен срок от влизането в сила на този закон министърът на
образованието и науката разработва и внася за приемане от Министерския
съвет Националната карта на висшето образование на висши училища, както
и на факултети, филиали, колежи и на териториално изнесени звена в
страната и в чужбина и на професионални направления и специалности от
регулираните професии се оценяват с положителна или отрицателна оценка,
като сред критериите, които ще се прилагат от Националната агенция за
оценяване и акредитация е и съответствие с Националната карта на висшето
образование в Република България.
С решение № 736 от 17.09.2020 Комисията за защита на конкуренцията
на Република България посочва следното:
„С тези разпоредби би се ограничило пряко откриването на висши
училища по определени специалности и/или в определени райони. Съгласно
т. 1.4 от Насоките на K3K за оценка за съответствието на нормативни и общи
административни актове с правилата на конкуренция разпоредбите, които
ограничават възможността на някои участници на пазара да предоставят
дадена стока или услуга, могат да ограничат конкуренцията. Освен това, тези
регулации са ограничаващи в най-голяма степен за висши училища, които
искат да навлязат на пазара. По този начин съществуващите участници на
пазара биха били поставени в привилегировано положение спрямо
новонавлизащите, което също е индикация за ограничение на конкуренцията.
Нещо повече, ново висше училище може да бъде открито само при липса на
вeчe съществуващо със същия профил в същия регион. При наличие на
потенциална конкуренция между две висши училища с еднакъв профил в
един регион, новото не би било допуснато до пазара. Възможно е ново висше
училище да има потенциал да предложи по-качествено образование от вeчe
съществуващото по същата специалност в същия район, но при наличието на
тези разпоредби, новото висше училище дори нe би имало възможност да
навлезе на пазара. Това би довело до точно обратния ефект на регулаторната
цел за повишаване на качеството на висшето обраsование. Най- големият
стимул за повишаване на качеството е конкуренцията (подчертано от мен
– Асен Конарев), а тя е по-засилена при повече участници на пазара, а не при
при по-малко. Освен това, при наличието на висше училище по дадена
специалност в даде район и новонавлизащо висше училище, което има
намерение да предлага образование по същата специалност в същия район,
конкуренцията трябва да определи кое от висшите училища да е по-успешно
и да се утвърди на пазара, а не регулация по административен път да даде
предимство на вече съществуващото, като не допусне навлизането на негов
конкурент. При липсата на конкуренция, съществуващото висше училище
няма да има стимул да подобрява качеството на предлаганото образование,
тъй като ще знае, че е единственото, което предлага обучение по дадена
специалност в района и негов конкурент няма как да се появи. В същото
време, по отношение на риска от дублиране на специалности, изтъкнат в
мотивите към ЗИД на 3BO, трябва да се има предвид, че преди навлизането
си на пазара, ново висше училище би проучило ситуацията на пазара и би
преценило дали има търсене на предлаганата услуга и дали може ycпeшнo да
навлезе на пазара, отчитайки съществуващата конкуренция. При всички
положения, участниците на пазара и техните пазарни дялове трябва да бъдат
определени в резултат на конкуренция, а не регулация да даде предимство на
вече съществуващите висши училища.
В частичната предварителна оценка на въздействието към ЗИД на
Закона за висшето образование на база на данни за броя на университетите и
за населението през 2014 г. в страните членки на EC се прави извод, че
„структурната мрежа в системата на висшето образование в България
надвишава значително средните показатели на редица съпоставими като
население и територия страни от Европейския съюз“. Във връзка с този
извод, би било добре да се направи извадка от цитираните в предварителната
оценка на въздействието данни за страните членки от EC с население между
4 и 12 млн., като допълнително се изчисли и броя на висшите училища, които
се падат на 1 млн. население.
държава членка население висши училища брой висши
училища на 1
млн. население
Ирландия 4 604 029 60 13,03
Португалия 10 427 301 121 11,60
Финландия 5 451 270 40 7,34
България 7 245 677 51 7,04
Австрия 8 507 786 53 6,22
Белгия 11 203 992 68 6,07
Словакия 5 415 949 31 5,72
Унгария 9 879 000 56 5,67
Чехия 10 512 419 47 4,47
Дания 5 627 235 24 4,26
Хърватия 4 246 700 18 4,24
Швеция 9 644 864 40 4,15
Гърция 10 992 589 39 3,55
средно 7 981 447 50 6,26
От анализа на данните за броя висши училища на 1 млн. население се
вижда, чe съпоставено с населението България има по-малко висши училища
от Ирландия, Португалия и Финландия. При други четири страни (Австрия,
Белгия, Словакия, Унгария) показателят е близък до този за България. Едва
при 5 от 12- те други страни със сходен брой на населението, броят висши
училища на 1 млн. е съществено по-нисък (Чехия, Дания, Хърватия, Швеция,
Гърция). Освен това, средната стойност на този показател за 13-те страни
членки със сходно население е 6,26 висши училища на 1 млн. население,
което е съпоставимо със 7,04 за България. Следователно, по-внимателният
анализ на данните от предварителната оценка на въздействие ясно показва,
че изводът, че „структурната мрежа в системата на висшето образование в
България надвишава значително средните показатели на редица съпоставими
като население и територия страни от Европейския съюз“, е неправилен. В
допълнение, трябва да се отбележи, че висшите училища в дадена държава
обучават и чуждестранни студенти, поради което не би следвало да се
cчитa, че висшите училища са предназначени единствено за населението
на съответната държава (подчертано от мен – Асен Конарев). Възможно е
да има висши училища, които да развият стратегия чрез предлагане на
качествено образование да привличат и студенти от други държави. Както
при всички останали пазари, така и при висшето образование, търсенето и
предлагането, както и конкуренцията между висшите училища трябва да
определят колко да са участниците на пазара и дали ще бъдат успешни или
ще излязат от пазара, а не тези въпроси да бъдат решавани чрез регулации.“
От три години е разработен Проект за създаване на Международно
висше училище по информатика и електронно лидерство „Махатма
Ганди“. От една година проектът е получил положителна оценка от
Националната агенция по оценяване и акредитация.
Проектът е за създаване на висше училище в изключително
прерспективното направление 4.6 и е ориентиран към обучение на
чуждестранни студенти. Освен това, 30 % от неговия преподавателски състав
са хабилитирани преподаватели от чужбина. Създадена е подходяща база,
предвидени са редица иновации във висшето образование. Направени са
големи разходи, пропуснати са много ползи.
Учредителите от „Пловдив тех парк“ настояват отговорните органи да
изпълняват своите задължения в интерес на страната. Измина една година от
публикуването на Измененията и допълненията на Закона за висшето
образование.
Ние питаме:
1. Защо Министърът на образованието не изпълнява закона,
който той внесе в Народното събрание?
2. Защо не е внесена в Министерския съвет Национална карта на
висшето образование в Република България?
3. Кога Министерският съвет ще приеме Националната карта на
висшето образование в Република България?
4. Кога Народното събрание ще започне да обсъжда проекта за
създаване на МВУИЕЛ „Махатма Ганди“?
5. До кога в България ще се унищожава нормативно свободната
инициатива, а регулациите ще са само в полза на статуквото?
6. Как ще се повишава качеството на висшето образование без
конкуренция и натиск от нови участници на пазара на
образователни услуги?
7. Защо България, която беше международно призната с
качеството на образователната си система, трябва да се
отказва от външния пазар?
8. Защо се пречи на разпространението на успешния опит на
Медицинските университети у нас за обучение на
чуждестранни студенти в други направления като
информатиката и компютърните науки?
9. Защо акредитацията на Висшите училища не се извършва от
международен (европейски) орган, а от „независима“ агенция
(НАОА), в която работят преподаватели от държавните
университети?
10. Кога и кой най-после ще оцени усилията, разходите и
рисковете на учредителите от „Пловдив тех парк“ за
създаването на Международно висше училище?
проф. Асен Ив. Конарев
доктор на икономическите науки
Председател на Съвета на директорите на „Пловдив тех парк“
financebg.com