Учителят Сакскобургготски
В момента ГЕРБ реди листите си по един познат модел. По този, по който го беше правил и царят – като привиква спортисти или други лица, известни от телевизията с каквото и да било, но не и с представата им за законотворчество.
Миналата седмица стана ясно, че петкратната световна шампионка по борба Станка Златева ще бъде кандидат на ГЕРБ от Сливен, а олимпийският шампион по бокс Ивайло Маринов и олимпийската шампионка по гребане Румяна Нейкова ще бъдат издигнати във Варна.
Очаква се, че това са хората, които утре ще станат автори или поне легитимни коментатори и интерпретатори на закони. Подобна логика не води до обществен шок само по една причина – че шокът беше преживян през 2001 година. Тогава Сакскобургготски стана първият политик, вкарал в листите си значително количество манекенки, спортисти, актьори, говорители и дори един илюзионист.
Случайни хора на случайно място
Той много добре знае как се издигат случайните
Месеци по-късно, когато те съвсем не на ужким се оказаха синоним на законодателната власт, никой не се учуди, че Сакскобургготски продължи да действа по същия начин и в изпълнителната власт и въобще навсякъде, където се извършваха назначения. Така например един охранител за една нощ беше обявен за генерал, а за още една – и за главен секретар на МВР. Това беше логично продължение на издевателския пълнеж на листите и нищо повече.
Този спомен е непременно условие за оценяването на днешната политическа ситуация. Той е живият пример за това, че всеки от днешните протестиращи утре би могъл да пише новата конституция, дори и до днес да е вярвал, че президентите са тези, които определят сметките за тока. При това под „писане на конституция“ тук се разбира действие във физическия смисъл на думата с всички последици от това, че резултатът може наистина да влезе в сила, независимо от авторството.
Целият феномен ГЕРБ беше реплика на царското наследство: събиране на случайни хора на случайно място, но с условие за вярност към господаря. И както се случва при игра на рулетка, и в двете правителства имаше случаи на успешен кадрови подбор – колкото да се докаже, че топчето може да попадне случайно и на другия цвят.
И протестиращите говорят като него
Улицата все повече заприличва на Симеон
Това, което цари на улицата от два месеца, също носи почерка „Симеон“. Все пак именно той беше тръгнал да събаря политическата система, твърдейки, че тя е тази, която е докарала корупцията и бедността: „Необходими са незабавни промени на политическата система и на нейния морал“ – това е цитат от Сакскобургготски от 2001 година, а не от младежите по площадите през 2013. Тогавашните ОДС и (по-малко) БСП опитаха многократно да подчертаят, че тази реторика подкопава доверието в политическото и в силата на демократичното устройство. Само че не просто не бяха чути, те бяха буквално отнесени от народния вот.
Единствената положителна новина от този горчив опит е следната: приказките на протестиращите от 2013 година за това как ще сменят системата вече будят всеобщо безпокойство.
Впрочем, праобразът на днешните стремежи да се прави политика „без партии“, пак е свързан със Сакскобургготски. Той беше описал собственото си НДСВ като нещо, което изобщо не е субект, но пък има поставени цели: „Движението, което предлагам, не е коалиция на съществуващи партии, нито на политически лидери. Прицелът на това движение не ще бъдат отделните партии или личности, тъй като аз не се конфронтирам с никого, а с насъщните проблеми на България.“ Правителството му оцеля месеци наред дори без да уточни каква му е политическата ориентация. И това, че в НДСВ са дясноцентристи, а не нещо друго, беше уточнение, направено първо от „Ройтерс“.
В случая с днешните протестиращи уточненията не идват от „Ройтерс“, а от вътрешните наблюдатели. Те са тези, които „превеждат“ посоката, по която поемат протестиращите. Това е разликата с близкото минало, която може да изглежда дори обнадеждаващо, стига цялата картина да ставаше за гледане.
Татяна Ваксберг, Дойче веле