Хазната губи по EUR 1 млн. на ден от контрабанда
Югоембаргото захрани групировките, които развъртяха нови канали
Изнасяме организирана престъпност в ЕС, сочи анализ на следствието
Над 1 милион евро губи на ден държавният бюджет от контрабандата на горива, алкохол, месо, цигари и други акцизни стоки. Това сочи анализ на Националната следствена служба.
В страната продължават да действат много от старите канали, създадени още по време на югоембаргото. Появилите се междувременно нови са професионално организирани и силно обезпечени финансово. Според следователите основна причина за това е, че през годините преходът към пазарна икономика е осъществен
–––––––––––––––––––––––––––
без ясна национална концепция
–––––––––––––––––––––––––––
Настъпващите промени не са били обезпечени с адекватни законодателни мерки. Дълго време контрабандата се приема като административно нарушение, а не като проява на организираната престъпност и средство за финансирането й, се казва в анализа, поискан от президента и премиера преди 3 седмици.
Така наречената чиста контрабанда, която процъфтяваше през 1993-1996 г. по граничните пунктове с бивша Югославия, отдавна е отживелица. Тъкмо тя обаче влива огромни средства в сивата икономика и организираната престъпност. Износът „на отворена бариера“ или по схемата „пълно за празно“
–––––––––––––––––––––––––––
вкарва в страната между $4 млрд. и 7,5 млрд.
–––––––––––––––––––––––––––
показват оперативните данни на специалните служби. С парите от незаконния износ на горива, цимент, кокс, спирт и боеприпаси за бивша Югославия се създават и „възмъжават“ силовите групировки. Печалбата на контрабандистите стига до 300-400 процента. 3000 долара струва смяната на митничар, който я отстъпи на колега, за да си почине.
След края на ембаргото традициите в контрабандата не умират, а се усъвършенстват. Възможности за това дава новата уредба в митниците. По-голямата част от работата поемат вътрешните митнически бюра, като придвижването на стоките до тях е безконтролно. Хит стават и измамите с фалшиви митнически декларации и занижени цени. Това носи на вносителите двойна печалба – те избягват плащането на част от митните сборове и ДДС, като после препродават стоките на по високи цени на свързани фирми, за да източат ДДС. За подобни нарушения законът е либерален – предвижда само глоба.
Следва бумът на „транзитния внос“. Фирми фантоми вкарват стоки с фалшиви банкови гаранции, след което камионите изобщо не стигат до вътрешни митници. Щом минат границата, се отклоняват и разтоварват. В „играта“ влиза и армия митнически служители, които допускат цените на стоките да се занижават многократно с фалшиви ТИР-карнети, товарителници и фактури.
Присъствието на митничари в контрабандните канали става масово. По едно от делата на НСлС от 2003 г. са обвинени 21 души, от които 17 митнически служители. В работата им „от другата страна на барикадата“
–––––––––––––––––––––––––––
влагат и немалка доза хумор
–––––––––––––––––––––––––––
Те оформят 24 митнически декларации, според които 24 ТИР-а с товароподемност 24 тона превозват по 24 кг сурово кафе. Така освобождават от мита и акцизи 576 тона кафе.
По други дела се разследват вносители на бяла техника, декларирана като компоти, на хонконгски телевизори за по 20 германски марки.
Колкото по-големи са печалбите от контрабанда, толкова по-голям става корупционният натиск над митничари и гранични служители.
Междувременно България вече не е само транзитна отсечка по т. нар. Балкански път на дрогата, за каквато се смяташе до 1990 г., твърдят следователите. Страната ни вече е депо и
–––––––––––––––––––––––––––
крайна дестинация за наркотика
–––––––––––––––––––––––––––
От 1995 г. националното следствие е разследвало контрабанда на дрога за 508 млн. долара. В същото време е разследвало стокова контрабанда за 30 млн. долара.
Броят на наркозависимите в България расте прогресивно, зарибяват се деца и в началните училища. Предлагат се всички видове дрога.
Родните наркотрафиканти започват да играят на европейско ниво, а страната ни стана голям износител на организирана престъпност в ЕС.
Божидар Димитров
Вашият коментар