Южняците от Европа съсипвали еврото

Финансовата криза в Гърция е на път на прокара нова разделителна линия в ЕС . между Южната недисциплинирана и Северната надеждна Европа. Тези нюанси се улавят в различни изказвания от последните дни.
Както вече стана ясно британският в. Sunday Times. отбелязва, че гръцката икономическа криза е заплаха за еврозоната и еврото. Според вестника ЕС е разединен въпреки големите усилия за постигане на единство и за преодоляване на разногласията. От едната страна са държавите от северната част на континента, които се олицетворяват от Германия, известна със своята сериозност, трудолюбие, спазването на реда и законите. От другата са държавите от Юга и от средиземноморския регион, където неплащането на данъците и заобикалянето на законите е нормално явление.
Страните като Гърция, Португалия и Испания, но и Ирландия, дори и Италия, влязоха неподготвени в еврозоната и според изданието това ще се усеща още дълго време, а всички те ще бъдат принудени много години да плащат висока цена за участието си в тази „европейска мечта“.
Валутите на Испания, Португалия и Гърция – държавите от южната част на еврозоната дълго време са били силно надценявани и страдат от понижена конкурентоспособност. Това ще доведе до разпадане на еврозоната, смята един от стратезите на Societe Generale Албърт Едуардс, цитиран от Bloomberg. Проблемът се корени според него в неоправдано ниски лихви, които са довели до прегряване и висока инфлация в съответните страни. Той допълва, че помощта от страна на еврозоната към Гърция само отлага разпадането на самата зона.
Като цяло бюджетната криза в Гърция може да ескалира по начин, подобен на азиатската валутна криза от 1997 година. Тогава проблемите на азиатските страни поставиха основите на руската криза и фалита на фонда LTCM, твърди анализаторът.
В тази светлина гласовете за затягане на критериите за приемането на страни членки на ЕС от Източна Европа и балтийския район в Еврозоната се засилват.
Има опасност да се въведе за неопределено време неофициален мораториум за приемането на нови страни в нея.
Еврозоната, която обединява 16 страни от общо 27-те от ЕС, сега е в епицентъра на тежката структурна финансова криза, предизвикана от рязкото увеличение на бюджетния дефицит на някои страни от ЕС. В корените на тази криза са безпрецедентните по размер държавни стабилизационни програми, приети с цел да не се допуснат депресии в икономиките на страните членки, на фона на значителното нарастване на безработицата.
Големият губещ от сегашния сценарий на развитие на събитията в Еврозоната е Естония, която се опитваше да влезе в клуба на страните, използващи единната валута, още през 2011 година.
Междувременно финансовият министър Симеон Дянков призна, че по отношение на кандидатурата на България в еврозоната са били скептични мнозинството от членките на зоната. След срещи на различни нива в последния месец са останали 3-4 колебаещи се и една държава против българската кандидатура, като той не каза коя е тази държава. Според финансовия министър в момента само България на практика покрива всички критериите от Маастрих за влизане в еврозоната.
Преди дни премиерът Борисов призна, след на срещата на премиерите в Брюксел, целта на България да приеме еврото през 2014 все повече се отдалечава по причини извън българската банкова и финансовата система.
Литва, Латвия и Естония, които са кандидати за членове на еврозоната, предприеха драконовски рестриктивни мерки по време на кризата, включително значителни намаления на заплатите, съобщава АФП.
„Смятам, че е малко вероятно еврозоната да приеме нови членове в краткосрочен и дори в средносрочен план, тъй като има проблеми със собствените си страни-членки като Гърция, Испания, Италия и Португалия“, коментира Пар Магнусон, анализатор от Данске банк.
„Няма да са склонни да приемат страни като България, Унгария или балтийските страни, които имат същите проблеми като Гърция“, посочва той. По думите му Унгария е страната, която „е най-близко до Гърция“ по отношение на държавния дълг. По данни на Евростат през 2008 г. държавният дълг на Унгария възлизаше на 72,9 процента от БВП. Страната се надява да може да въведе единната европейска валута до четири години. „Освен Унгария, никоя друга държава от региона няма дълг, сравним с този на Гърция“, отбелязва анализатор от банка Словенска Спорителна.Румъния, чиято валута не е вързана към еврото, планира приемане на единната валута на 1 януари 2015 г. Според представителя на страната в МВФ Михай Танасеску, няма риск Румъния да повтори сценария на Гърция. „Румънският дълг не надвишава 30 процента от БВП, а Централната банка разполага със солидни резерви, възлизащи на около 28 млрд. евро“, посочва той.
„Очевидно е, че някои страни от Централна Европа са много по-силни финансово от някои държави от еврозоната“, отбелязва Витолд Орловски, икономист от международната консултантска компания ПрайсУотърхаусКупърс.
По думите му занапред кандидатите ще бъдат „анализирани много по-задълбочено от преди“, за да се проучи дългосрочната им стабилност. „Ако Гърция беше подложена на такова дългосрочно проучване, тя нямаше да бъде приета“ в еврозоната, посочва той.
Какъв интерес имат страните да влизат в еврозоната, когато са налице случаи като Португалия, Италия, Гърция или Испания?“, посочва Мортен Хансен, преподавател във Висшето училище по икономика в Стокхолм. „Еврозоната вече не е пристанище на стабилността, за каквото мнозина я смятаха“, допълва той.