АЕЦ „Белене“: патова ситуация и трупане на лихви със светлинна скорост
Идеята за продажба на оборудването за Белене в някоя трета страна изобщо е „мисия невъзможна“, поне това показаха преговорите в Иран. Писмото на Юнкер е принципно, а България е в патова ситуация. Така Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт и Станислав Георгиев, изпълнителен секретар на БУЛАТОМ, коментираха епистолярните контакти между София и Брюксел на тема „енергетика“ и по-точно как да се измъкнем от ямата, която сами си изкопахме, независимо дали става въпрос за газ, петрол или ядрени реактори..
Дали ще се строи друга мощност, това е решение на България и каквото и да правим, трябва да следваме правилата и да уведомим ЕУК, ако се стигне до решение за осъществяване на проекта. Проблемът е във вашите ръце, решавайте, но ни уведомете – това е отговорът. Процесът по искане на съгласието на ЕК е сложен и дълъг. Това беше направено по първия вариант за проекта. България знае как се прави това, защото веднъж вече е проигравано.
Писмото на Юнкер е принципно и друго не може да бъде. ЕК не може да се ангажира с подкрепа за конкретен проект, каза Славчо Нейков. Разбирай – горещият картоф си е ваш проблем, не го прехвърляйте на нас. Каквото да решим ние, българите, просто това трябва да става със знанието и съгласието на Брюксел. През това време да не забравяйме, че лихвеното мандало се люлее драматично и безкомпромисно – 167 000 евро всеки божи ден. Толкова губим само по проекта „Белене“.
Дори и сега все още да не плащаме нищо, задълженията се трупат и никой не се решава да каже откъде ще дойде тази колосална сума за една такава бедна държава като нашата, но вариантите не са много. Дано не се стигне до варианта с продажба за нищожни пари, както стана с оборудването, което най-напред беше произведено за „Белене“. Руската страна има интерес да построи АЕЦ в страна от ЕС. България винаги е печелила, когато е правила нещо, с което големите не са съгласни. Нашият интерес е да имаме нова генерираща ядрена мощност.
На 9-и август ще има среща на президентите на Турция и Русия. Преди това се срещнаха министрите на икономиката и една от темите беше „Турски поток“, който е конкурентен на „Южен поток“. Позицията на ЕК е принципна. Юнкер припомня, че трябва да се спазват европейските правила и подчертава, че предстои много работа. Прави връзка с инициативата на девет страни за газова свързаност. Това дали Ердоган и Путин изобщо ще обърнат внимание на голословните пожелания на Юнкер, си е съвсем отделен въпрос и то в сферата на икономическите интереси, а не толкова на политическите, както им се иска на чиновниците от Брюксел…
Милен АТАНАСОВ