Акад. Сендов: БАН трябва да е автономен национален център за наука и образование

Регламентира се участието на държавата в управлението на Българска академия на науките, заявяв акад. Благовест Сендов, автор на новия законопроект за БАН, в интервю за утрешното издание на в.“Труд“. “Науката е един от приоритетите на Европейския съюз и у нас тя трябва да бъде, така да се каже, под патронажа на държавата. Не може академията да воюва с управляващите и науката да се развива. Необходим е ясен регламент на тези отношения“, заявява акад. Сендов. По думите му един от зам. председателите на БАН може да бъде назначен от министъра на финансите. “Със сигурност този въпрос ще се наложи да се доведе докрай и да бъде регламентиран в нов закон за академията. Искам само да уточня, че това го има вече в моя проект, който е с дата от 18 март т. г. В документа е записано, че БАН трябва да се ръководи от председател, избран от Сената на академията. А в него влизат академиците и член-кореспондентите. За първите не могат да бъдат избирани повече от 80 души, а за вторите – до 120. Задачата на сената е да осигурява научното ръководство. А административното ръководство и финансовото управление ще са на подчинение на управителя и Академичното събрание. Управителят ще се назначава с решение на премиера. Естествено той не може да бъде човек, който е далече от науката“, казва Благовест Сендов. По думите му председателят ще ръководи Сената и ще взимат заедно с него решение за посоката на развитие на науката. Всекидневната работа обаче ще се върши от Академичното събрание. В него ще участват директорите на институтите и представителите на висшите училища. На въпрос дали БАН се слива с вузовете, Сендов отговаря: “Това е вторият нов момент, който е от изключително важно значение. Първоначално бях предложил в Академичното събрание да участват само представители на държавните висши училища. Като обсъдихме този въпрос с министъра на образованието Сергей Игнатов, той предложи свои представители да имат само университетите, които са получили акредитация да дават докторски дипломи. Така няма да има разделение между държавни и частни висши училища. Всички университети, които имат сериозен научен потенциал, да имат своя глас в Академичното събрание. Те трябва да могат да оказват влияние върху това накъде да се развива науката. Представителите на университетите ще са равноправни членове на събранието. Защото член първи на проектозакона гласи, че БАН е автономен национален център за наука и образование. Ще обясня защо е важно участието на висшите училища. В цял свят има т. нар. “съботна година”. На определен период от време например на 5-ата или на 7-ата година професорът се освобождава от четенето на лекции. И получава време да напише учебник, да направи монография или някакво изследване. Нещо, което в университета няма как да успее, защото преподаването е тежък труд. БАН обаче може да бъде тази база, в която професорите от университетите да прекарват своята “съботна година”. И още нещо. В другите държави има и един много важен институт – този на току-що защитилите доктори. Това са най-агресивните и плодовити учени, които имат инерцията и хъса да работят за науката. Сега обаче те отиват в университетите и почват да преподават, а за наука не им остава време. Нужно е да им се намери място, където срещу високо заплащане да се използва тяхната енергия за определен период от време. Третият момент в законопроекта е новият статут на членовете на академията. Те формират т. нар. Сенат, той е като горна камара за управление на академията. Долната е Академичното събрание, което се ръководи от управителя на правителството. Но всички решения на долната камара трябва да бъдат одобрени от горната. Тя може да ги връща, ако не е съгласна и събранието трябва да измени решенията или да ги защити по-добре. Нещо като сегашните отношения между президента и Народното събрание“, заявява акад. Сендов, автор на новия законопроект за БАН.

Финанси