Американският план за дефицита пропуска една голяма дупка

„Блумбърг“ Трябва да се признае смелостта на Ърскин Боулс и Алън Симпсън, ръководители на двупартийната комисия на Белия дом за дефицита на САЩ. Предложението им напада някои от свещените крави на разходите и данъците и е добър пръв опит да се закърпи бюджетът. Сега нека си представим, че планът им се проваля. Причината е, че екипът Симпсън-Боулс се опитва да върне бюджета до състоянието му отпреди финансовата криза. Но поради по-дълбоките и по-продължителни бюджетни проблеми няма връщане назад. През последните две години държавният дефицит скочи до рекордните $1,4 трилиона. Това е резултатът от необичайния троен ефект на бюджетните проблеми. Най-напред дойдоха терористичните нападения на 11 септември, които доведоха до по-високи разходи за отбраната и сигурността. След това дойде ерата на Буш с намаленията на данъците, които доведоха до загуба от данъчни приходи. И накрая се случи финансовата криза. Логично е, че ако се противодейства на тези удари върху бюджета, дефицитът ще се върне на предишното си ниво от неколкостотин милиарда годишно. Но това няма да се случи. Нека първо си припомним миналото. По времето на предишното поколение приходите на федералното правителство бяха средно 18% от брутния вътрешен продукт на САЩ. Разходите като цяло бяха в рамките на 21% от БВП. С други думи американският дефицит обикновено се равняваше на около 3% от БВП. През последните две години рецесията свали приходите само до 15% от БВП. Разходите от своя страна скочиха поради увеличените помощи за безработица, средствата за спасението на „Фани Мей“ и „Фреди Мак“ и разходите за стимули. Бюджетът на правителството сега е близо 25% от БВП. Следователно дефицитът се е увеличил до 10 процентни пункта. Симпсън-Боулс основно се опитват да върнат предишното статукво, но добавят и някои украшения към него, като опростяването на данъчния закон. Той ще включва определяне на горна граница за приспадането на разходите по ипотечните лихви. Тази стъпка е добра, въпреки че още по-добре би било изцяло да се премахне. Симпсън-Боулс също така вдигат акциза върху горивата с 15% на галон и предлагат да се съкратят по $100 млрд. годишно от разходите по отбраната. Всички тези стъпки са добри. А има и още. Но проблемът, който атакуват Симпсън-Боулс – зеещата дупка в бюджета, която се отвори през 2009 г., до голяма степен ще си отиде сам, когато икономиката се завърне към нормалното си състояние. Бихме могли да запълним половината от тази дупка само за една нощ, като не подновим намаляването на данъците от ерата на Буш. Това би бил разумен ход, но той не би се справил с по-дълбокия проблем. Бомба с часовников механизъм С прости думи, през следващите 20 години със застаряването на населението бюджетът ще бъде ударен от бомба с часовников механизъм, създадена от бъдещите претенции към задължителните пера. И когато това се случи, цифрите от предишните бюджети ще отидат на боклука. В момента разходите за социално осигуряване възлизат на около 5% от БВП. Разходите по три програми за здравно осигуряване – „Медикеър“ и „Медикейд“, както и Програмата за детско здравно осигуряване (CHIP), възлизат грубо на още 5%. С някои изключения всичко останало, за което правителството изразходва средства, от отбраната до образованието, от помощите за ветерани до транспорта и митата за храните, зависи от преценката и се гласува от Конгреса всяка година. Разходите за тях се равняват на около 15% от БВП. Подходът на Симпсън-Боулс предвижда да се постави лимит на разходите до нивото им от миналото от 21%. Но през следващите две десетилетия, когато бейби бумърите масово се пенсионират, комбинираните разходи за здравеопазване и социално осигуряване ще се повишат до ниво около 16% от БВП, сочат прогнозите на Бюджетната комисия на Конгреса на САЩ. А лихвените плащания по дълга, които ще никнат като гъби, ще се повишат от сравнително малка сума до нови 6% от БВП. Всички тези разходи надхвърлят това, което предвиждат Симпсън-Боулс като общи разходи. С други думи няма да остане нищо за отбраната на САЩ, закуските и обедите на учениците, медицински изследвания, държавни пенсии и заплати и хиляди други неща. А те не може да се премахнат напълно. И не може да не се плащат лихвите. Това означава, че каквато и да било сериозна атака срещу дългосрочния дефицит трябва да се съсредоточи върху програмите за притежателни права. Планът на Симпсън-Боулс наистина орязва част от социалното осигуряване, като постепенно вдига пенсионната възраст до 69 г. Но социалното осигуряване не е основният проблем. От сега до 2030 г. неговият дял от БВП се очаква да се повиши само с един процентен пункт. Програмите за здравеопазването са сериозният проблем, тъй като влияние върху тях оказва както броят на възрастните, така и повишаващите се цени на здравните услуги. Като цяло като дял от икономиката тези разходи се очаква да се удвоят. Този проблем бе надвиснал от години. Новите източници на бюджетни проблеми, като войните в Близкия изток и рецесията, са по-скоро скъпо струващо отвличане на вниманието. За да се излекува бъдещият дефицит, трябва да направим сериозни спестявания от здравеопазването. Мълчание за здравеопазването Симпсън-Боулс отделят щедро внимание на начините, по които да се намалят разходите за отбраната и субсидиите за селското стопанство. Но са обезпокояващо двусмислени, що се отнася до здравеопазването. Те обещават да „задържат ръста на общите федерални разходи за здравеопазване… след 2020 г., като започнат процес на редовно оценяване на ръста на разходите и предприемат допълнителни стъпки при необходимост, ако предвижданите спестявания не станат реалност“. Доказано е обаче, че да се намали инфлацията в здравеопазването, е ужасно трудно. Предложението е тя да се атакува по всички възможни начини: по-ниски разходи, по-високи данъци и по-високи доплащания от страна на пациентите. Опитът ни от изминалото десетилетие показва, че ако звярът се държи гладен чрез намаляване на данъците, това не води до добър резултат. Данъкоплатците не усещат тежестта. С илюзията, че услугите са безплатни, държавните разходи продължават да растат. За сравнение по времето на президентите Буш-старши и Клинтън през 90-те данъците се вдигнаха. Изправени пред доказателствата, че държавата наистина струва пари, данъкоплатците приеха намаляването на бюджета. Това трябва да бъде моделът за реформа на задължителните бюджетни пера, която не може да се бави повече.