Американците ще наливат пари в спасителни схеми, докато AIG е жива

Джонатан Уайл, Bloomberg

Ако решим да се доверим на Кристофър Дод, сенатора демократ от Кънектикът, който е председател на Банковата комисия към американския Сенат, краят на правителствените спасявания е близо. В действителност обаче законопроектът за финансовата реформа, който в момента е прехвърлен към Конгреса, няма да направи нищо, за да спре спасяванията, които вече са задействани.
Когато спаси American International Group през 2008 г., американското правителство се обоснова с твърдението, че евентуален несъгласуван фалит на застрахователния гигант би довел до икономическа катастрофа. Тогава финансовото министерство и Федералният резерв заявиха, че се нуждаят от механизъм за постепенно свиване на мащаба на системно важните институции, без да се налага да ги вкарват в процедура по фалит, за да не бъдат засегнати дълговете им, които да разпространят заразата из системата.
Лидерите в Конгреса заявиха, че окончателният законопроект ще осигури механизма, с който регулаторните власти все още не разполагат. „Законът ще сложи край на спасяванията, като даде сигурност, че компаниите могат да бъдат закривани, без да разчитат на спасявания от данъкоплатците и без с това да застрашават икономиката ни“, обяви Дод на 10 юни пред представители на специално назначената от Сената и от Камарата на представителите комисия, чиято цел е да разрешава разногласията по даден законопроект между двете камари.
Въпреки това планираният закон няма да спре спасяването на AIG. Причината, поради която AIG все още не е фалирала, е, че Фед и финансовото министерство продължават да стоят зад нея. Няма признаци, че това ще се промени в близко бъдеще. Няма да го промени и законодателната сила на правителството.

Планове за ликвидация

Според обсъждания от комисията текст Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC) ще се сдобие с нови правомощия за „организирано разрешаване на проблемите“ на фалиращи банкови холдинги и небанкови финансови компании. Финансовият министър, с одобрението на Фед и FDIC, може да започне процедура по обявяване на фалит, ако стигне до заключение, че над страната е надвиснала заплаха от потенциална криза, защото голяма финансова институция може да просрочи или вече е просрочила дълговете си.
Ако вярвате, че липсата на тези правомощия е попречила на правителството да остави AIG да фалира през 2008 г., сигурно си мислите, че сега регулаторите ще се изкушат да тестват тези процедури? Ако забелязвате, финансовото министерство и Фед съвсем не горят от ентусиазъм да изпитат новия инструмент върху AIG. Ако правителството цели пазарите да му повярват, че някога ще ликвидира фалираща компания с размерите на AIG, нямаше ли да е добре да започне със самата AIG, след като предложеният механизъм влезе законово в сила?
Към 27 май AIG вече дължи на финансовото министерство и нюйоркския Федерален резерв $132,4 млрд. според доклад от 10 юни, изготвен от Панела за надзор на Конгреса, начело с проф. Елизабет Уорън от Harvard Law School. Правителството, което контролира близо 80% от акциите на AIG, не е обявило кога ще задейства изходната стратегия. Финансовото министерство и Фед пък ни уверяват, че се надяват AIG да спази обещанието си да върне парите.

„Отровното“ спасяване на AIG

Изплащането на заема е изключително несигурна перспектива, особено след последния провален опит на АIG за продажба на основния азиатски застрахователен бизнес за $35,5 млрд. на британската Prudential.
Според Панела за надзор финансовото министерство „вероятно ще остане значим акционер в AIG и през 2012 г.“, а данъкоплатците „продължават да са застрашени от жестоки загуби“. В същото време по думите на експертите „действията на правителството по спасяването на AIG продължават да имат отровен ефект върху пазара“.
Облигациите на AIG все още са в инвестиционния клас само заради подкрепата, която получават от администрацията на САЩ. Всъщност, когато плати изцяло на кредиторите на AIG, правителството насърчи масови необмислени заеми към почти всяка компания, за която се смята, че може да се класира за държавни гаранции като „прекалено голяма, за да фалира“.

Съкращаване на загубите

Възможно е AIG да върне парите на данъкоплатците изцяло, ако получи достатъчно дълъг срок, в който да разпродаде бизнеса си. В същото време, колкото повече държавата отлага гилотинирането й, толкова повече нараства опасността от разпространяване на моралния риск. А не бива да се колебае да си спести някоя и друга загуба, ако перспективите на AIG се помрачат.
Приказките за края на спасяванията звучат още по-нелепо, ако се замислите, че и законопроектът на Камарата на представителите, и този на Сената напълно изключват Fannie Mae и Freddie Mac от новите правомощия на финансовото министерство. Двата гиганта вече са изтеглили $145 млрд. от неограничената си кредитна линия от правителството. Не само Fannie и Freddie са постоянно спасявани, след като правителството абсорбира загубите им. По този начин цялата американска банкова система попадна за неопределен период от време под държавното крило. Двете привилегировани компании гарантират над $5 трлн. ипотеки. Без тези гаранции много от заемите, за които се издава съответната гаранция, биха се върнали обратно в кредитния портфейл на компаниите, които са ги издали, което ще надуе балансите на кредиторите и ще остави много от тях недостатъчно капитализирани. Единственият начин, по който Fannie и Freddie могат да продължат да се издължават, в период, когато просрочията скачат, е да искат още и още пари от финансовото министерство (и двете компании ще бъдат делиствани от Нюйоркската фондова борса – бел. ред.).
Но и правителството няма друг избор. Не може да спре да плаща, защото това би раздуло банковата система и жилищния пазар. За разлика от книжата на AIG облигациите на Fannie и Freddie бяха суверенен дълг много преди правителството да поеме контрола над 80% от компаниите през 2008 г. САЩ от десетилетия безмълвно обещават, че ще гарантират задълженията им, макар да продължават да ги държат извън федералния баланс.
Реалните факти са достатъчно отрезвяващи. Последното нещо, от което се нуждаем, е някой с ранга и с властта на Дод да ни кара да вярваме, че предложенията му ще свършат нещо, като целта им всъщност е да не го свършат. Край на спасяванията? Можем само да си мечтаем.