Америка още не е загинала

Пол Кругман
Носител на Нобелова награда за икономика за 2008 г.
New York Times

Винаги сме знаели, че господството на Америка като най-великата нация в света все някога ще свърши. Повечето от нас май са си представяли, че когато гибелта все пак ни застигне, сцената ще е издържана в грандиозни и трагични краски. А вместо трагедия наблюдаваме един ужасен фарс. Вместо да ни мъчи имперско изтощение, сме парализирани от болезнената процедура. Вместо да преповторим възхода и падението на Рим, преповтаряме разпадането на Полша от 18-и век.

Сенатът като полския Сейм

Кратък урок по история – през 17-и и 18-и век полският законодателен орган – Сеймът – действал на принципа на единодушието: всеки член можел да анулира даден закон, трябвало е само да извика: „Не позволявам!“ Това до голяма степен направило нацията неуправляема и съседни страни започнали да завземат части от територията й. До 1795 г. Полша вече била изчезнала от географската карта и се появила отново едва след повече от век.
Днес американският Сенат като че е твърдо решен да действа по начин, който да направи дори полският режим да изглежда по-регулируем в сравнение с него. Миналата седмица след цели девет месеца Сенатът най-накрая одобри Марта Джонсън за ръководител на Главната административна служба, която се грижи за правителствените сгради и закупува необходимите за административните органи продоволствия. Това е една по същество неполитическа длъжност и никой не е поставял под съмнение квалификацията на Джонсън – тя бе одобрена с 94 гласа „за“ срещу само 2 „против“. Сенаторът републиканец от Мисури Кристофър Бонд обаче реши да отложи назначението й, за да притисне президентската администрация да одобри строителен проект в Канзас Сити.
От това съмнително постижение вероятно е почерпил вдъхновение и сенаторът републиканец от Алабама Ричард Шелби. Дори и да не е така, той все пак спря всички висящи административни назначения (от които близо 70 са за вакантни висши ръководни постове в правителството), докато избралият го щат не получи договор за танкер и център за борба с тероризма.
Защо отделните сенатори се радват на толкова широка власт? Голяма част от дейността на Сената зависи от единодушното съгласие – трудно е да се свърши нещо, ако всички сенатори не са съгласни по дадена процедура. А се е появила и традиция, според която сенаторите, за да не решат да провалят всички инициативи, получават правото да отхвърлят онези кандидати, които просто не харесват.

Носталгия по Нют Гингрич

В миналото тази възможност за запор се използваше доста внимателно. Причината е, че, както твърди един доклад на Службата за изследвания към Конгреса, едновремешният американски Сенат се е ръководил от „традициите на вежливост, любезност, взаимност и сговорчивост“. Това благоденствие е вече минало. Правилата, които са работели в миналото, сега пречат, защото една от основните политически партии, ръководещи нацията, е изпаднала в нихилизъм и изобщо не вижда какво всъщност е лошото (или по-скоро къде са й политическите дивиденти) в това, че американската държава става неуправляема.
Колко зле е положението ли? Толкова зле, че ми липсва Нют Гингрич.
Може би ще си припомните, че през 1995 г. Гингрич, който тогава беше председател на Камарата на представителите, прекрати правителственото финансиране и се наложи държавата временно да затвори врати. Беше грозно и крайно, но Гингрич поне имаше конкретни искания – той настояваше Бил Клинтън да одобри сериозните съкращения в здравеопазването.
Днес, за разлика от тогава, лидерите на Републиканската партия отказват да дадат каквито и да било конкретни предложения. Те скачат срещу дефицита, а миналия месец републиканските сенатори гласуваха единодушно против увеличението на допустимия размер на държавния дълг – решение, което щеше да спре работата на още едно правителство, ако демократите не разполагаха с 60 гласа. В същото време републиканците отхвърлят всяко предложение, което би могло всъщност да намали дефицита, включително и усилията парите, разпределяни към здравната система, да бъдат харчени по-разумно.
А когато Републиканската партия се отказва от всякаква отговорност за управленските решения, нейните сенатори спокойно биха могли да се чувстват свободни да държат цялата нация като заложник, докато проектите на избралите ги щати не получат финансиране.
Истината е, че предвид състоянието на американския политически живот начинът, по който Сенатът функционира, вече не е съвместим с реалното функциониране на държавата. Самите сенатори ще трябва да осъзнаят тази заплаха и да наложат промени в следваните от тях правила, включително чрез премахване или поне ограничаване на възможността за обструкции. Това е нещо, което могат и трябва да направят чрез мажоритарен вот още в първия ден от следващата сесия на Сената.
Не бъдете обаче особено обнадеждени, тъй като, както изглежда, демократите дори няма да могат да спечелят политически точки, ако решат да се оправдават с обструкционизма на опозицията.
Посланието трябва да е просто (а това май беше и основното послание на гласоподавателите в Масачузетс): вот за републиканец, независимо какво мислите за качествата на кандидата, е вот, който иска да попречи. До момента обаче не успяхме да разберем как се справя администрацията на Обама с онези, които целят да я унищожат и посягат директно към вените й. Съвсем сериозно говорителят на Белия дом Робърт Гибс обвини Шелби в „глупост“. Да, тази му „атака“ няма как да не впечатли електората …
След разпадането на Полша един полски офицер на служба при Наполеон написва песен, която впоследствие (след възстановяването на страната след Първата световна война) се превръща в национален химн. Тя започва с думите „Полша още не е загинала.“
Е, и Америка още не е загинала, но Сенатът неуморно работи по въпроса.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *