Анализатори: Това не е краят на кризата в Гърция

Проблемите на Гърция излязоха на бял свят, след като в края на миналата година стана ясно, че бюджетният дефицит на страната е 12.7% от брутния вътрешен продукт /БВП/, а публичният дълг е в размер на 113% от БВП. Данни за размерът на които не е подозирал, понеже са били старателно укривани. Това уплаши Европейския съюз и Международния валутен фонд и всички/с известни изключения като Германия/ започнаха да търсят варианти за спасяването на южната ни съседка. В края на миналата седмица стана ясно, че ЕС и МВФ са одобрили спасителен план на стойност 110 млрд. евро, които Гърция поиска и ще получи през следващите три години. Първоначално обмисляната сума беше далеч по-скромна – 40-45 млрд. евро. Очаква се планът да бъде одобрен в неделя. Идеята е Гърция да получи част от парите преди 19 май, когато има падежи на гръцки държавни ценни книжа на стойност 8.5 млрд. евро и страната не може да ги покрие. Според Георги Ангелов, старши икономист в институт Отворено общество, процедурата по отпускането на всички 110 млрд. евро едва ли ще приключи скоро, защото това означава всички страни от еврозоната да гласуват в техните парламенти, а някои от тях ще гласуват едва в края на май. Първите средства, особено от МВФ, ще бъдат отпуснати още към края на седмицата или началото на другата. Според него това е само началото на процеса, защото основното нещо, което трябва да се случи в Гърция, е тя да изпълни предварителни условия и да прокара няколко важни, дългосрочни реформи. Процесът естествено няма да е безболезнен. През няколко месеца Ангелов очаква да има спорове и натиск между МВФ, ЕС и Гърция, защото е ясно, че не всички мерки могат бързо да бъдат предп риети. Според наблюдатели на международните пазари друг проблем е, че през уикенда в Германия има частични избори. На тези избори управляващата партия на Меркел най-вероятно ще загуби и по този начин ще загуби мнозинството си в Горната камера на парламента. Ако Германия не гласува до петък своята част от помощта в рамките на 22 млрд. евро, след изборите има опасност това решение да не мине, тъй като всички отпускани заеми в Германия се гласуват от парламента на база определена квота. Като се има предвид, че опозицията е против отпускането на такива големи средства, може и тази помощ да пропадне. Но според експертите това е малко вероятно, въпреки че тъкмо Германия бе най-големият противник на спасението на Гърция. Рано е да се каже какво ще стане в Гърция, казват наблюдателите. Получаването на помощта е обвързана с определени действия, които трябва да предприеме гръцкото правителство, които са доста сурови и силно непопулярни. Правителството в Гърция трябва да направи икономии в размер на 30 млн. евро в рамките на следващите три години. Също така постепенно трябва да намалява и бюджетния дефицит. Хората в държавния сектор трябва да се лишат от 13 и 14 заплата, няма да има и 13 и 14 пенсия, ДДС ще бъде покачен от 21 до 23%. Гърция определено трябва да поеме своя дял от тежестта, за да й бъде помогнато. Според Ангелов, пари няма да има докато няма реформи и ще има поредица от проблеми докато след две или три години може да се стигне до ситуация, в която Гърция да може да се оправя сама. Германския министър на финансите също предупреди, че ако те не изпълняват задълженията си, помощта може да бъде спряна. Дали тези 110 млрд. евро ще бъдат достатъчни, никой не се наема да прогнозира, тъй като може да се окаже, че положението е доста по-лошо и статистиката е доста по-манипулирана и ще са необходими по-големи средства. Гърците ще трябва да проявят воля, но дали ще се справят зависи от нея. За това е показателна е и реакцията на пазарите, коментират анализаторите. Има няколко сценария и всичко зависи от това, как Гърция подхожда към ситуацията, смята Георги Ангелов. Най-добрият сценарий е страната бързо да прокара необходимите реформи и бързо да изплати дълговете си към останалите. За жалост обаче това едва ли ще се случи и дългосрочният сценарии е по-реалистичен. След обявяването на плана и конкретната сума на помощта пазарите не реагираха положително и ако погледнем курса EUR/USD той достигна до едногодишно дъно, посочват дилъри. Според тях това е показателно за страха, че пазарите очакват задълбочаване на кризата. Може би не толкова в самата Гърция, а колкото разрастването й в други страни от еврозоната. Това, че Гърция е закрепила положението, не значи, че и другите страни са го закрепили, казва Ангелов. Причината е, че пазарите са се насочили към следващата жертва и въпросът кой е следващият, обясни той. Експертите не изключват и фалит на Гърция. Вариантите са два. Единият е да се окаже, че предвидената помощ не е достатъчна и Гърция ще има нужда от още пари. Междувременно може други държави да изпаднат в нейното положение и да трябва и те да бъдат спасявани. При това положение анализаторите смятат, че едва ли ще има толкова много средства да се помага на Гърция. Помощта не може и да бъда безкрайна, не може да се налива в една бездънна яма. Другият вариант е Гърция да не изпълни своята част от ангажиментите и тогава помощта да бъде спряна. Но всички са единодушни, че ЕС ще се бори до последно да спасява страните, изпаднали в тежко положение, защото опасенията са, че не само Гърция ще има нужда от наливане на пари. Освен това гърците отказват да приемат реалността и протестират срещу необходимите мерки и отпуснатата помощ. Явно те не са наясно, че бе тази помощ състоянието им ще е многократно по-тежко и десетилетия наред ще е толкова тежко, коментира Ангелов. В същото време помощта, която ще получи Гърция, води след себе си много въпроси като с какво Гърция заслужава повече помощ от Португалия, защо ЕС застава зад Гърция, а не застава зад Португалия, защо критериите са различни и това няма ли да доведе до разнобой в самия ЕС, ако Португалия бъде оставена да се оправя сама, какви ще са последствията, ще реши ли тя да излезе от еврозоната, какво ще стане с еврото тогава? Както и най-важният въпрос – няма ли да се разпадне еврозоната? Според експертите това е и една от причините Германия дълго и упорито да отказва да участва в предоставянето на тази помощ. Защото си дават сметка, че не могат да помагат до безкрай, а от друга страна им е ясно, че има и други нуждаещи се и помогнеш ли на един критериите трябва да бъдат еднакви за всички. Анализаторите не изключват възможността еврозоната да се разпадне, въпреки че се излагат аргументи, че няма предвиден механизъм за излизане от еврото. Но когато опре ножът до кокала, механизъм винаги се намира, смятат експерти. Те обаче са скептични, че ще се стигне до там. За тях най-важното е цялата тази предоставена помощ да бъде съпроводена от строга финансова дисциплина в страните, ползващи помощта. Ако това не се случи, а само се излеят едни пари, за да мине бурята, такива проблеми в бъдеще ще имаме все повече и повече. Положиха се неимоверни усилия да бъдат спасени икономиките, но в същото време нямаше достатъчна промяна в регулациите, така че да не се стига до нови такива ситуации, казват икономистите. Повечето от тях са категорични, че е редно Гърция и всички страни, които са злоупотребили по някакъв начин и не са съблюдавали финансова дисциплина, да си понесат последствията. Ако това не се случи, от тук нататък ще има много държави, които ще си правят каквото си искат и ще знаят, че ще ги спасяват, за да не възникнат по-големи проблеми.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *