АНРИ МАЛОС: Реиндустриализацията – това е здравият разум!

Това заяви председателят на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК )Анри Малоспо време на дебата „Реиндустриализацията на Европа – мит или реалност: Предизвикателствата пред българската икономика“ днес на среща в Шератон.

Европа страда от три мита, но реиндустриализацията не е един от тях продължи той.

Първият истински мит е икономиката на познанието, анонсирана като цел на Лисабонската стратегия през 2000 г., а цялата реформаторска програма от този период е била грешна.

Вторият мит е единният пазар, който преди три десетилетия е изглеждал като добра идея, но днес просто не върши работа, тъй като пазарите са глобални.

Третият мит, който често се среща в Европа, е разбирането, че в икономиката могат да се случат чудеса.

Според него европейският проект трябва да тръгне по един нов път, в който централно място да заема индустрията. Не регулацията, а реиндустриализацията, а трябва да бъде най-важен приоритет.

Анри Малос е на мнение, че единственото добро постижение в Европа за последните 40 години е създаването на „Airbus”,но ако това се случваше днес, ЕК нямаше да позволи толкова много компании да се обединят.

Невъзможно е да има силна икономика, без индустрия и Европа не може да бъде реална икономическа сила, смята председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ)Васил Велев.

Социалния министърХасан Адемовсподели, че реиндустриализацията е в състояние да доведе до повече работни места, което от своя страна ще повиши доходите, ще подобри осигурителната система и ще гарантира по-добра социална защита. Според Адемов у младите българи трябва да бъде внедрен предприемачески дух, тъй като голяма част от работната сила в момента са нискоквалифицирани кадри.

Според министърът на образованието и наукатаАнелия Клисароваосновен проблем на българските ученици и студенти е това, че им липсват т.нар „меки умения“. Доказателство за това са изнесените вчера данни от проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)PISA 2013,според което страната ни заема 47-мо от общо 65 държави по функционална грамотност сред 15-годишните.

Реиндустриализацията на Европа и България няма алтернатива, смята заместник-председателят на парламентарната комисия по икономическа политика и туризъмРумен Гечев. Според него двата основни въпроса са свързани с нейното финансиране и набавянето на необходимите кадри.

Министър Клисарова е на мнение, че основният проблем на учениците е невъзможността да приложат придобитите знания на практика. 80% от професионалните направления в България трудно се вписват при търсене на работа. Страната ни изостава в обучението на инженери и представители на т.нар „нови професии“.

В тази връзка сред приоритетите на образователното министерство са да се разшири връзката между висшето образование, бизнеса и регионите, както и връзките между българските и чуждестранни учебни заведения. Отличен пример в тази посока е програматаErasmus+,която от 15 януари ще стартира за следващия 7-годишен период. Според Клисарова практиката показва, че възползвалите се от програмата български студенти след това намират професионално развитие много по-лесно. И то най-често за големи международни компании, но в България.

Друг приоритет на образователното министерство е да се доразвие системата на студентските практики и стажове, тъй като в момента много работодатели просто предоставят необходимите бележки за преминато обучение на студентите, без реално те да са научили нещо в работна обстановка.

Също така изключително важно е да бъде засилена ролята на съществуващите вече в повечето университети кариерни центрове, смята Клисарова.

По отношение на финансирането добра възможност саинвестициите от Китай, например. За липсващите кадри пък България може да компенсира като изпрати млади инженери и специалисти в чуждестранни центрове. Добра идея би била да отпуснем стипендии на представящи се добре български студенти в чужбина, като по този начин те ще бъдат стимулирани да работят за страната ни след приключването на образованието.

Според народния представител от Коалиция за БългарияПетър Къневголям проблем е фактът, че България е една от най-неработещите нации в Европа, като многото почивни дни в допълнение с многото болнични, които се падат на служител, в крайна сметка водят до натрупването на около 60 дни, в които българинът не работи. Той допълни, че моделът да се отработва в съботни дни е твърде неефективен и би било много по-добре, ако страната ни премине към френската практика, при която дните се компенсират за сметка на отпуската.

Администрацията също не трябва да пречи на бизнеса. В момента обаче тя е силно инерционна, смята зам.-министърът на икономиката и енергетикатаБранимир Ботев. Според него трябва много повече да се използва ролята на държавната администрация да търси инвестиции и да бъде по-интерактивна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *