АФП: България има нужда от европари сега

Засегнатият от кризата български строителен сектор се опасява, че много финансирани от ЕС инфраструктурни проекти ще бъдат сложени в нафталина с наближаването на парламентарните избори и помощта на ЕС, която остава блокирана поради загриженост за корупция, пише Диана Симеонова в репортаж на АФП от София.
„Правителството трябва спешно да потърси начини да деблокира парите (на ЕС), така че големите инфраструктурни проекти да могат да стартират колкото се може по-скоро“, заяви Николай Михайлов, председател на транспортната секция на Асоциацията на строителната индустрия, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.
„Компаниите са нервни. Кризата остави 75% от тях без работа и тези проекти са сега въпрос на оцеляване за сектора, който бе главен двигател на икономическия растеж“, заяви Велико Желев, изпълнителен директор на Асоциацията на пътно-строителната индустрия.
Михайлов и Желев са песимисти, обаче, за получаване на някакви големи проекти, които да започнат в края на 2009 г.
„Не забравяйте, че изборите наближават. Ако парите на ЕС не се отблокират, няма да има конкурси и договорите няма да бъдат подписани преди началото на предизборната кампания, нещата ще замръзнат докато следващото правителство поеме властта“, казва Желев. „Тогава зимата ще ни връхлети и секторът ще бъде в голяма беда“, добавя той.
Отиващото си българско правителство, изпитващо недостиг на средства за инфраструктура, разчиташе на пари от ЕС, за да финансира основни и предимно скъпи пътностроителни проекти, включително цялостното завършване на първата в страната магистрала Тракия, коментира АФП. Лоша поддръжка на пътищата, кръпки и само рядко ново строителство от падането на комунизма през 1989 г. остави две трети от 19 425 км пътища се нуждаят от ремонти, според данни на Националната пътна агенция. За страна, която иска да се превърне в основна туристически дестинация и в център на чужди инвестиции, България има едва 418 км магистрали, с нито един от петте планирани коридора на ЕС в завършен вид. Докато световната икономическа криза доведе пазара на собственост до банкрут, строителните компании процъфтяваха благодарение на бума в курортното и вилно строителство. Обикновени строителни компании бяха наемани в изграждането на пътища с обещанието за пари от ЕС след като България се присъедини към блока през 2007.
Но „големите пари от ЕС“ зациклиха тази година сред притеснения за корупция и конфликти на интереси. В Националната пътна агенция, която трябваше да е основен бенефициент по програмите, работата практически замръзна след серия от скандали и мениджърски промени. В добавка, агенцията отмени резултатите от търг за два основни и десетки по-малки пътни удължения, опитвайки се да си измие лицето пред Брюксел. Това означаваше че печелившите компании, някои от които бяха вече започнали работа по проектите, бяха оставени на сухо със съмнението дали изобщо някога ще бъдат компенсирани. Работещите в една от компаниите направиха серия блокади на пътища тази седмица с искане на заплащането си. Брюксел все още трябва да пусне доклад по напредъка в пътната агенция. Никой представител на правителството или на някоя от компаниите, с които се свързахме, не се наеха да предскажат кога парите от ЕС ще бъдат разблокирани и нови търгове – обявени.
На проведен неотдавна конгрес в София, ръководителят ан Асоциацията на стротелната индустрия Симеон Пешов помоли висши представители на ЕС да „размразят парите, така че главните търгове да могат да се проведат“. „България се нуждае от помощ сега, не след изборите“, казва той.
Но отговорният за регионалното развитие Карстен Расмусен е непреклонен. „България до известна степен е поела по погрешен път и си спечели доста лош имидж за кратко време. Ако има нещо, което не мога да ви обещая, това е да оставим пътната агенция на мира“, казва той, цитиран от агенция.