Балканските страни и световната финансова криза

Балканските страни са въвлечени във вихъра на глобалната икономическа криза, която започва да придобива ефекта на доминото от Киев до София, писа атинският в. „Вима“, според който страните от Балканския полуостров са пред фалит.
Гърция
Ефектът на доминото, който обхваща съседите, тревожи правителството в Атина, тъй като над 3500 гръцки компании работят в страните от Балканите и за последните три години инвестициите им са достигнали 6 млрд. долара. Гърция е вторият най-голям инвеститор в България, след Австрия, с инвестиции от 1.4 млрд. евро.
Ръководствата на гръцките компании са обезпокоени от влошаващия се бизнесклимат в региона и заради сериозното обезценяване на местните валути.
Световната финансова криза обхвана и Гърция, засягайки такива динамично развиващи се отрасли в страната, като строителството, туризма и търговията на дребно. Анализатори твърдят, че последиците от кризата са най-видими в строителния отрасъл, който, според тях, навлиза вече в рецесия, а тя, по техни оценки, може да продължи до две години.
Във връзка с кризата гръцкият премиер Костас Карамалис заяви, че банковата система в страната е здрава, стабилна и финансово устойчива, но предупреди, че кризата може да бъде непредсказуемо интензивна и продължителна. Гърция гарантира влоговете до 100 000 евро, а кабинетът в Атина обяви план за справяне с кризата в размер на 28 млрд. евро. Правителството в Атина разработи и мерки за преодоляване на последиците от кризата.
Банкери и управляващи смятат, от една страна, че предложеният проект е необходим, за да гарантира банковата система, но от друга се изказват резерви заради начина, по който е бил изготвен и обнародван, тъй като в него имало много неясноти относно надзорната роля на държавата при разпределението на средствата.
Опозицията обвини правителството, че „на тъмно“ е договаряло условията в него и че е отстъпило пред исканията на банкерите, а лидерът на социалистите Георгиос Папандреу предложи да бъде извършено частично одържавяване на някои финансово неустойчиви банки, разклатили се в резултат на финансовата криза.
Кризата разтърси и фондовата борса в Атина, която неотдавна отчете рекордни загуби от 15 на сто на водещия си индекс. Гръцки анализатори прогнозират, че този спад на котировките се дължи на паниката, обхванала най-вече чуждестранните инвеститори, които под претекст, че кризата ще доведе икономиката до рецесия, масово разпродават акции. Икономисти се опасяват, че заради задаващата се рецесия заложените от правителството цели в бюджета за 2009 г. са непостижими, тъй като няма да могат да бъдат гарантирани постъпленията в него.
Възможно е също кабинетът на управляващата консервативна партия Нова демокрация да се окаже принуден да преразгледа и да внесе поправки в проектобюджета, който се обсъжда, но все още не е влязъл в пленарната зала на парламента. Разчетите в проекта се посрещат с огромно недоволство от опозицията, синдикатите и обществото, намерило израз и в националната стачка на работещите в държавния и частния сектор по-рано този месец, тъй като се очаква да натовари гърците с нови данъци.
Предвижда се от допълнителни данъци в бюджета за следващата година да влязат над 7 млрд. евро, а заложените в него увеличения на заплати и пенсии са в границите на очакваната инфлация от 3.2 на сто.
Турция
Турция също започна да подготвя мерки за намаляване на влиянието на световната финансова криза върху икономиката на страната. Правителството на страната разчита да получи големи парични суми от гражданите си, които имат вложения в чужбина. В подготвен законопроект се посочва, че данъчните власти няма да изискват от вложителите в чужбина да обявяват източниците на своите доходи, а средствата, които ще се влеят в икономиката на Турция, няма да бъдат облагани с данък върху доходите.
С тези мерки турското правителство се надява да компенсира острия дефицит в платежния баланс на страната. По данни на турска телевизия за първите шест месеца на 2008 г. дефицитът е надхвърлил 27 млрд. долара, а в края на финансовата година тази цифра може да надвиши 50 млрд. долара. Във връзка със световната финансова криза турският премиер Реджеп Тайип Ердоган заяви, че тя не е засегнала Турция, така както удари Европа и САЩ.
Председателката на Дружеството на турските индустриалци и предприемачи (ТЮСИАД) Арзухан Доган Ялчъндаг обаче предупреди, че финансовата криза трябва да се вземе насериозно и добави, че тя е най-сериозната за последния век. Според Ялчъндаг турскатаикономика ще бъде засегната от тази криза и растежът й ще се забави.
Бившият директор на Световната банка за Турция Андрю Воркинк е на мнение, че Турция няма да навлезе в сериозна финансова криза заради реформите, извършени от страната във финансовия сектор. Той подчерта, че тя има по-стабилен банков сектор, в сравнение с редица други страни.
Председателят на Управителния съвет на турския холдинг Акфен – Хамди Акън пък каза, че заради финансовата криза се появяват все повече трудности във финансирането надългосрочните проекти, както и че големите фирми „са натиснали спирачка в инвестициите си“. Икономистът д-р Махфи Едилмез от университета Билги в Истанбул посочи, че в момента реалният сектор в Турция е изложен на риск.
Има застой в реалния сектор. Спаднаха продажбите на имоти и на пазара се появиха промоции, каза Едилмез, който същевременно отправи критика към тези, които казват, че кризата може да се превърне във „възможност“, въпреки че тези думи са верни, ако са изречени от частния сектор.
Румъния
Въпреки предупрежденията, че развиващите се икономики, като Румъния и България, може да пострадат сериозно от световната финансова криза, румънските финансисти бяха настроени по-скоро оптимистично. Проблемите на банките в САЩ са свързани с кризата на ипотечния кредит и с екзотични финансови продукти, каквито не съществуват в Румъния, обясни президентът на Фондовата борса в Букурещ Стере Фармаке.
Премиерът Калин Попеску Таричану също изрази увереността си, че кризисната ситуация на финансовия пазар в САЩ няма да има негативно отражение върху икономиката на Румъния и румънските граждани. Румънският президент Траян Бъсеску призова към спокойствие и увери, че Румъния има всички шансове да не бъде засегната от международната финансова криза, защото спестяванията на румънците не са в акции, а в банките.
Управителят на Националната банка на Румъния обяви, че банковата система е стабилна, въпреки че се намира в състояние на „максимална тревога“.
На фона на привидното спокойствие обаче не липсваха и сътресения. Леята се обезцени рекордно спрямо еврото, като се доближи до психологическата граница от четири леи за евро. След намесата на централната банка курсът беше овладян. Търговете на фондовата борса в Букурещ бяха спирани неколкократно заради силен спад на котировките с близо 15 на сто.
Банките започнаха да повишават лихвите по кредитите в леи и да увеличават изискванията за отпускане на заем, въпреки предупреждението на Националната банка, че неоправданото повишаване на лихвите ще бъде санкционирано.
Кризата засегна и производството чрез чуждите компании. Renault и Ford „внасят“ кризата в румънската икономика, би тревога печатът. Първата жертва може да бъде Dacia – втората по големина компания в страната, чието ръководство предупреди, че компанията може да спре производство.
Междувременно се заформи вътрешна икономическа криза, провокирана от проектозакона за удвояване на учителските заплати, който беше одобрен от парламента и възмути правителството. Това предизвика верижна реакция сред другите бюджетни сектори, чиито служители започнаха протести с искания за същото увеличение. Премиерът Таричану прогнозира срив в икономиката и тежък бюджетен дефицит. Анализаторите предупредиха, че необмислените увеличения могат да доведат кризата в страната.
След рекордния икономически растеж от близо 9%, очакван през 2008 г., Румъния намали прогнозите си за икономически растеж за 2009 г. от 6.5 на 6%.
Сърбия
Сръбското правителство прие пакет от мерки за смекчаване на ефекта от глобалната криза. Премиерът Мирко Цветкович посочи, че един от отговорите й трябва да бъде рестриктивна фискална политика и намаляване на обществените разходи. През 2009 г. бюджетният дефицит би трябвало да бъде под два процента, а обществените разходи не трябва да надхвърлят 44% от Брутния вътрешен продукт.
Според премиера всички икономически показатели за тази година са „позитивни и оптимистични“, но „вълната на световната финансова криза идва и към нашите брегове“. Предстои година, която може да бъде оценена като по-тежка от настоящата, но тъй като кризата ще обхване и други страни, може с допълнителни усилия да направим нашия регион привлекателен за чуждестранни инвестиции, заяви сръбският премиер.
Сръбското правителство реши да гарантира банковите влогове до 50 000 евро, на фона на 3000 евро преди това, а също да отмени до края на 2009 г. данъка върху спестовните влогове, както и данъка върху печалбите от акции и облигации до 2012 г.
Междувременно сръбският динар достигна най-ниската си стойност за тази година, като средният курс, според официалната листа на Народната банка на Сърбия, е 84.47 динара за евро към днешна дата (29 октомври). През последните четири дни има тенденция за спад с около 3.5% след тридневен ръст от 2.3%.
Народната банка на Сърбия няма на всяка цена да използва валутните резерви, за да се противопостави на тенденцията, заяви по-рано този месец управителят на НБС Радован Йелашич. Според него главната причина за отслабването на динара е изтеглянето на излишъка от средства от чуждестранни инвеститори.
Хърватия
Хърватският министър-председател Иво Санадер предупреди правителството си, че периодът на световната криза не е време за разточителство. „През последните 7-8 години станахме свидетели на покачване на бюджетните разходи с всяка година, но този път правителството трябва да покаже, като даде своя пример, че подобен подход вече не е възможен“, заяви той.
Хърватия също увеличи от 19 000 евро на 56 000 евро тавана на гаранцията на банковите влогове.
Според анализатори страната може да има нужда и от подкрепата на МВФ, макар този момент вероятно още да не е дошъл. „Хърватия е изложена на риск, но валутната й политика и големият резерв от твърда валута създават силна предна отбранителна линия“, каза Горан Сараваня, икономист на Уникредит за Югоизточна Европа. В Хърватия най-силно от световната криза ще бъдат засегнати строителството и туризмът, посочват хърватски анализатори.
Макар световната финансова криза в страната засега да не се усеща осезаемо, анализаторите са сигурни, че идната година ще бъде по-тежка. Жарко Приморац, икономически анализатор на Делойт, заяви, че хърватската икономика ще усети кризата, тъй като тя е така структурирана, че има някои сектори, които са много чувствителни към световните тенденции. Според него пръв под удара ще се окаже туристическият сектор. Проблеми ще почувстват и износителите, тъй като ще спадне търсенето на техните продукти, а забавяне се очаква и в строителния сектор заради намаляването на инвестициите.
Независимите синдикати още по-мрачно гледат на строителството и предвиждат драстичен спад в цените на недвижимата собственост. Горан Бакула от Независимите хърватски синдикати казва, че очаква заплатите да нараснат средно с около 200 куни, но за мнозинството от работниците те ще останат същите, а пенсиите ще бъдат увеличени с около 50 куни.
Същевременно всяко семейство ще задлъжнее с нови 400 куни. Синдикатите прогнозират и драстичен спад в цената на един квадратен метър жилищна площ в Загреб и то с цели 600 евро, а очакват и намаляване на цената на бензина. Един от най-големите проблеми в Хърватия е, че гражданите вече са много задлъжнели и все повече затъват в дългове за ежедневното си оцеляване.
През следващите шест месеца те планират да спестят от разходите си за храна навън, сметки, домакински уреди и забавление. Най-голям процент (68 на сто) възнамеряват да преодолеят финансовите си затруднения като ограничат средствата за храна извън дома. Шестдесет и пет на сто ще намалят потреблението на газ, електричество и вода, за да спестят от сметки, а 63 на сто ще жертват парите, отделяни за домакински уреди и мебели.
Шестдесет и две на сто от запитаните ще ограничат излизанията, а 59% ще намалят използването на кредитни карти и телефонни услуги. Най-малък брой от анкетираните хървати смятат да спестят от медицински услуги – 18 на сто, докато 23% ще намалят разходите в бюджета си чрез ограничаване потреблението на хранителни продукти. Четиридесет и пет процента възнамеряват да спестят от използването на автомобила си, а близо половината са готови да се откажат от хобитата си, спестяванията си, облеклото и обувките си, за да се справят с трудностите.
Албания, Македония, Босна и Херцеговина
По-малките балкански държави разчитат на съветите и финансовата подкрепа на Международния валутен фонд, макар още да не са взели ясно решение за бъдещите си връзки с него, посочва в анализ агенция Ройтерс. Правителството на Албания се колебае да възобнови отношенията си с МВФ, който често изисква строг бюджетен контрол и мерки за контролиране на инфлацията, но централната банка на Албания гледа на фонда като закрила срещу затрудненията.
„МВФ е най-добрият контрольор на националния ни баланс и статистика и е гарант за макроикономическата ни политика“, заяви управителят на албанската централна банка Ардиан Фулани. В страната, където рухването на финансовите пирамиди през 1997 г. доведе до въоръжен бунт, премиерът Сали Бериша увери, че „влоговете на албанците в банките, действащи в Албания, са сигурни“.
Според представителството на МВФ в Тирана „няма никакъв знак за тревога на този етап“ в банковия сектор. Албания, която е в по-малка степен интегрирана в световната икономика, е „малко по-защитена“ от сегашната световна кредитна криза. Финансовият министър на Македония каза, че неговата страна няма да търси новадоговореност с МВФ, но все пак е склонна да приеме съвет от него.
„Срокът на тригодишното ни предпазно споразумение изтече през август и макар че, според някои, би било добре да подновим програмата, считаме, че няма нужда веднага да го правим“, каза Трайко Славевски. „Македония обаче ще вземе участие в регионалната консултативна помощна програма на МВФ.“
Босна и Херцеговина, която все още разчита на заеми и концесионно финансиране, няма нужда от програма на МВФ, но подходът на фонда може да изиграе ролята на чадър срещу зараждащата се финансова буря в по-развитите пазари.
В Черна гора властите искат да приемат спешно закон, за да гарантират банковите влогове на частните лица и на фирмите. Държавата ще гарантира междубанковите кредити, посочи министърът на финансите Игор Лукшич.
Балканите досега показват учудващ имунитет към вируса на банковата криза, писа неотдавна вестник „Пресе“ от Виена. Слабата интеграция в международните финансови пазари, както и високите осигурителни резерви на банките, според анализаторите, са причина повечето от държавите в региона да пребродят кризата сравнително незасегнати, се казва в статията.
Все пак експерти от виенския институт за сравнителна икономика очакват, че поради големите външни дългове страни като България, Румъния и Хърватия може да изпаднат в същото положение като Унгария, ако кризата продължи по-дълго. (Унгарският финансов министър Янош Верешако предупреди, че икономиката на страната може да изпадне в стагнация, а дори и в рецесия през 2009 г. като последица от световната конюнктура на забавяне.)
Като последица от международната финансова криза на Балканите може да се очаква намаляване на износа, както и на важните чуждестранни инвестиции, необходими на държавите в преход, прогнозира виенският вестник.
Източник: БТА/profit.bg