Бан­ко­ви­те кри­зи са ре­зул­тат на ря­зък ръст на кре­ди­ти­ра­не­то през пе­ри­о­да на по­дем – III част

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“
– See more at: http://financebg.com/#!/article/17373

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

Вто­ри­ят фак­тор, кой­то изиг­ра зна­чи­тел­на ро­ля за ус­лож­ня­ва­не на проблема с ло­ши­те кре­ди­ти, бе­ше пре­о­фор­мя­не­то на от­пус­на­ти­те от централи­зи­ра­ни­те ин­вес­ти­ци­он­ни фон­до­ве сред­с­т­ва в бан­ков кре­дит. Повечето пред­п­ри­я­тия се стре­мя­ха да по­лу­чат сред­с­т­ва от те­зи фондове, без да имат въз­мож­ност­та, а чес­то и на­ме­ре­ни­е­то да ги връщат. Ре­ше­ни­я­та за отпус­ка­не на сред­с­т­ва­та от цен­т­ра­ли­зи­ра­ни­те ин­вес­ти­ци­он­ни фон­до­ве не се взе­ма­ха с по­мощ­та на кри­те­рии, ко­и­то се при­ла­гат при от­пус­ка­не­то на банкови кре­ди­ти, а по съ­об­ра­же­ния, про­из­ти­ча­щи от при­о­ри­те­ти­те на държав­на­та ин­вес­ти­ци­он­на по­ли­ти­ка и в мно­го от слу­ча­и­те на чис­то субективна ос­но­ва. По съ­щес­т­во отрасле­ви­те сто­пан­с­ки бан­ки по­лу­чи­ха в наслед­с­т­во кре­дит­ни пор­т­фей­ли с рис­ко­ве, ко­и­то те не мо­же­ха адек­ват­но да уп­рав­ля­ват.

Тран­с­фор­ма­ци­я­та на дър­жав­ни­те пред­п­ри­я­тия и тях­на­та адап­та­ция към но­ви­те па­зар­ни ус­ло­вия, как­то и за­раж­да­не­то на час­т­ния сек­тор за­поч­на в усло­ви­я­та на лип­са на ин­дус­т­ри­ал­на, аг­рар­на, на­уч­но-техни­чес­ка и технологич­на по­ли­ти­ка по схе­ма­та „кол­ко­то се мо­же по-мал­ко дър­жав­на наме­са и по­ве­че „не­ви­ди­ма­та ръ­ка” на па­за­ра”, изра­зя­ва­що ув­ле­че­ни­е­то на пре­об­ла­да­ва­ща­та част от но­вия политичес­ки елит към не­о­ли­бе­ра­лиз­ма, проти­во­пос­та­вящ дър­жа­ва­та и па­за­ра. Ед­ва след ка­то рез­кият спад в икономи­чес­ка­та ак­тив­ност гене­ри­ра и зна­чи­тел­но со­ци­ал­но нап­ре­же­ние, управ­ля­ва­щи­те се сетиха за дър­жав­на­та по­ли­ти­ка, заб­ра­вяй­ки сво­я­та безпредел­на вя­ра в ав­то­ма­тиз­ма на па­зар­ния ме­ха­ни­зъм. С ид­ва­не­то на власт на правител­с­т­во­то на Лю­бен Бе­ров бе­ше нап­ра­вен опит за про­веж­да­не­то на ин­дус­т­ри­ал­на по­ли­ти­ка. Но и то­зи път се при­бег­на към „вездесъщия” бан­ков кре­дит.

Таб­ли­ца 5

Кла­си­фи­ци­ра­ни кре­ди­ти на тър­гов­с­ки­те бан­ки

към 31.12.1995 год. в %

1994

1995

Редовни кредити

Общо за банковата система

Първа група [1]

Втора група [2]

17,69

11,80

41,60

25,91

17,26

49,0

Съмнителни кредити-А

Общо за банковата система

Първа група

Втора група

66,88

75,05

33,66

54,54

64,28

28,55

Съмнителни кредити-Б

Общо за банковата система

Първа група

Втора група

34,55

26,07

6,90

41,84

39,51

4,80

Безнадеждни кредити

Общо за банковата система

Първа група

Втора група

11,96

10,52

17,82

15,35

14,49

17,63

Из­точ­ник: Бъл­гар­с­ка на­род­на бан­ка, Го­ди­шен от­чет 1995 год., стр. 150

Как­то ве­че бе­ше по­со­че­но, За­ко­нът за уреж­да­не на не­об­с­луж­ва­ни­те креди­ти не да­де очак­ва­ни­те ре­зул­та­ти и кре­дит­ни­ят пор­т­фейл на банки­те не мо­жа да бъ­де из­чис­тен. Ма­кар че от­но­си­тел­ни­ят дял на кла­си­фи­ци­ра­ни­те креди­ти през 1995 год. на­ма­ля от 82,31% на 74,09%, де­лът на съм­ни­тел­ни­те кре­ди­ти – Б се по­ви­ши от 34,55% на 41,84% и на без­на­деж­д­ни­те кре­ди­ти от 11,96% на 15,35%. Пра­ви впечат­ле­ние, че от­но­си­тел­ни­ят дял на класифицирани­те кре­ди­ти в бан­ки­те от вто­ра гру­па на­ма­ля­ва по-бър­зо от те­зи в пър­ва гру­па. При то­ва де­лът на съм­ни­тел­ни­те кре­ди­ти–В в бан­ки­те от пър­ва гру­па се уве­ли­ча­ва от 26,07% на 39,51%, до­ка­то при бан­ки­те от вто­ра гру­па той на­ма­ля­ва от 6,90% на 4,80%. То­ва ед­ноз­нач­но по­каз­ва, че влошава­не­то в струк­ту­ра­та на кла­си­фи­ци­ра­ни­те кре­ди­ти през 1995 год. е ре­зул­тат пре­ди всич­ко на дей­ност­та на бан­ки­те от пър­ва гру­па, т.е. на дър­жав­ни­те.

Как­то е по­со­че­но в таб­ли­ца­та, от­но­си­тел­ни­ят дял на без­на­деж­д­ни­те креди­ти в края на 1995 год. е 15,35%. В го­диш­ния от­чет на ЕБРР се по­соч­ват 13%. Но в то­зи от­чет пра­ви впе­чат­ле­ние, че то­зи дял е значи­тел­но по-ви­сок в Че­хия (33%), Пол­ша (21%), Ун­га­рия (20%), Лит­ва (17%).[3]

Ма­кар и нез­на­чи­тел­но, на­ма­ля­ва­не­то на от­но­си­тел­ния дял на класифицира­ни­те кре­ди­ти в об­щия обем на раз­да­де­ни­те кре­ди­ти не се съпро­вож­да от съ­щес­т­ве­но уве­ли­ча­ва­не на про­ви­зи­и­те. Относителни­ят дял на на­лич­ни­те в не­об­хо­ди­ми­те про­ви­зии се повишава нез­на­чи­тел­но от 23,58% на 23,74%, ко­е­то се дъл­жи на нарас­т­ва­не­то им при бан­ки­те от пър­ва гру­па от 24,98% на 26,74%, дока­то при бан­ки­те от вто­ра гру­па те на­ма­ля­ват от 18,08% на 14,63%.[4] Спо­ред меж­ду­на­род­ни­те стан­дар­ти, про­ви­зи­и­те се счи­тат за недос­та­тъч­ни, ко­га­то са под 60% – 70% в за­ви­си­мост от осо­бе­нос­ти­те на банките (уни­вер­сал­ни или спе­ци­а­ли­зи­ра­ни).

Ед­на от ос­нов­ни­те при­чи­ни за сил­но­то на­рас­т­ва­не на не­съ­би­ра­е­ми­те креди­ти и прос­ро­че­ни лих­ви е от­пус­ка­не­то на не­о­без­пе­че­ни за­е­ми. В края на 1992 год. ед­ва 60,7% от ле­во­ви­те кре­ди­ти са би­ли обез­пе­чни. Ед­ва след промя­на­та на нор­ма­тив­но-прав­на­та уред­ба пре­дос­та­вя­не­то на не­о­без­пе­че­ни кре­ди­ти бе­ше ог­ра­ни­че­но.

За ряз­ко­то уве­ли­ча­ва­не на ло­ши­те кре­ди­ти оп­ре­де­ле­на ро­ля изиг­ра и пог­реш­на­та пред­с­та­ва, че уве­ли­ча­ва­не­то на па­зар­на­та це­на на предоставените обез­пе­че­ния за от­пус­на­ти­те кре­ди­ти в ре­зул­тат на висо­ка­та ин­ф­ла­ция во­ди до на­ма­ля­ва­не на рис­ко­ве­те. На прак­ти­ка това оба­че до­ве­де до на­ма­ля­ва­не на лик­вид­ност­та на обез­пе­че­ни­я­та как­то по­ра­ди сви­ва­не­то на вът­реш­но­то тър­се­не, та­ка и в ре­зул­тат на из­к­лю­чи­тел­но слож­на­та прав­на проце­ду­ра по тях­на­та ре­а­ли­за­ция, дъл­жа­ща се не­е­фек­тив­на­та нормативноправ­на уред­ба за съ­би­ра­не­то на взе­ма­ни­я­та от не­из­п­рав­ни­те длъж­ни­ци.

За нат­руп­ва­не­то на ло­ши­те кре­ди­ти оп­ре­де­ле­но спо­соб­с­т­­ва и лип­са­та на нор­ма­тив­но-прав­на уред­ба за тях­на­та кла­си­фи­ка­ция, ко­я­то се появи ед­ва тога­ва, ко­га­то проб­ле­мът из­ле­зе от кон­т­рол.

Със сво­я­та кре­дит­на по­ли­ти­ка бан­ки­те съ­що та­ка доп­ри­не­со­ха за натруп­ва­не­то на ло­ши кре­ди­ти. Ед­ни от най-ха­рак­тер­ни­те на­ру­ше­ния на прин­ци­пи­те на со­лид­но бан­кер­с­т­во бя­ха:

лип­са на де­фи­ни­ра­не на апе­ти­та на бан­ки­те по от­но­ше­ние на кредитния риск и про­из­ти­ча­ща­та от то­ва кре­дит­на по­ли­ти­ка и управле­ние на кре­дит­ния риск;
от­пус­ка­не на крат­кос­роч­ни кре­ди­ти за дъл­гос­роч­ни ин­вес­ти­ции на кредитоиска­те­ли, ко­и­то ня­мат въз­мож­ност да по­га­сят за­дъл­же­ни­я­та си в та­ки­ва крат­ки сро­ко­ве;
при­е­ма­не­то за обез­пе­че­ния на за­пи­си на за­по­вед, мно­гок­рат­но преви­ша­ва­щи ак­ти­ви­те и въз­мож­нос­ти­те на кре­ди­то­ис­ка­те­ли­те и поръ­чи­те­ли­те;
лип­са на за­дъл­бо­чен ана­лиз на фи­нан­со­во­то със­то­я­ние на кредитоиска­те­ли­те и по­ръ­чи­те­ли­те от глед­на точ­ка на спо­соб­ност­та им да по­га­сят кре­ди­та;
пре­до­го­ва­ря­не на не­об­с­луж­ва­ни кре­ди­ти с ка­пи­та­ли­зи­ра­не на лихвите;
фи­нан­си­ра­не на дъл­гос­роч­ни кре­ди­ти с крат­кос­роч­ни па­си­ви ка­то след­с­т­вие на ло­шо уп­рав­ле­ние на ак­ти­ви­те и па­си­ви­те с произтичащото от то­ва ряз­ко уве­ли­ча­ва­не на вре­мен­ния риск, който е една от глав­ни­те при­чи­ни за из­па­да­не­то на бан­ки­те в нелик­вид­ност;
из­к­лю­чи­тел­но го­ле­ми от­к­ри­ти ва­лут­ни по­зи­ции, ко­и­то из­ло­жи­ха банки­те на го­лям ва­лу­тен риск, кой­то с раз­ви­ти­е­то на бан­ко­ва­та кри­за се пре­вър­на в кре­ди­тен.

Все още пре­об­ла­да­ва мне­ни­е­то, че час­т­ни­те бан­ки, ко­и­то изпад­на­ха в несъс­то­я­тел­ност и впос­лед­с­т­вие бя­ха ликвидирани, не е тряб­ва­ло да упражняват кре­дит­на ек­с­пан­зия с та­ко­ва ви­со­ко тем­по. Без да се впус­ка­ме в дис­ку­сия, ще отбеле­жим, че съз­да­ва­не­то на час­т­ни­те бан­ки изиг­ра изключител­но важ­на ро­ля за раз­ви­ти­е­то и ук­реп­ва­не­то на част­ния сек­тор в начал­ни­те го­ди­ни на пре­хо­да. Без раздадените от час­т­ни­те бан­ки кре­ди­ти едва ли той ще­ше да се раз­вие в та­ка­ва сте­пен, че да се пре­вър­не след 1997 год. в осно­вен дви­га­тел на ико­но­ми­чес­кия ръст.

Час­т­ни­те фир­ми по­лу­ча­ват 62.5% от кре­дит­ни­те пор­т­фей­ли на частните бан­ки, ко­е­то ги прев­ръ­ща в биз­нес ин­ку­ба­то­ри на възникващо­то час­т­но предп­ри­е­ма­чес­т­во. В ре­зул­тат на то­ва в то­зи пери­од БВП, фор­ми­ран от частния биз­нес, бе­ле­жи ръст, кой­то значител­но из­п­ре­вар­ва ръс­та на останалите ико­но­ми­чес­ки ка­те­го­рии. За час­т­ни­те фир­ми, съз­да­де­ни през пери­о­да 1990/93 го­ди­на, тези бан­ки иг­ра­ят ро­ля­та на биз­не­с ак­се­ле­ра­тор.

Очаквайте продължение…

[1] Първа група включва банки с балансово число към 13.12.1995 год. над 30 млрд. лв (го­-ле­ми банки). Групата се състои от девет банки и съставлява 74,9 % от банковата система.

[2] Втора група включва банки с балансово число към 31.12.1995 год. под 30 мрлд. лв (малки и средни банки). Групата се състои от останалите търговски банки в страната и съставлява 25,1 % от банковата система.

[3] EBRD, Transition Report, 1998.

[4] Българска народна банка: Годишен отчет 1995 год, стр. 150.