Банкерите не бива да се радват толкова много

Редакционен коментар

Докато повечето потребители се двоумят около покупките за Коледа, банкерите очакват издутите си пликове с възнаграждения. С приближаването на края на годината, след най-тежката финансова криза от поколения насам, банките с бликащи рекордни печалби са на път да раздадат рекордни бонуси.
Съвсем предвидимо, точно както коледните песни и украсата, неизбежният фурор около заплатите на банкерите вече избухна. След като директорите й уж обмисляха масови оставки в отговор на правителствения натиск за свиване на бонусите, Royal Bank of Scotland, 70% от която са собственост на държавата, се оттегля от участие в сблъсъка. Главният изпълнителен директор на Goldman Sachs Лойд Бленкфайн бе изслушван от инвеститори, регулатори и политици, преди компанията да определи заплащанията за служителите за 2009 г.
Бумът на общественото недоволство към банките, които обмислят големи бонуси, не е подранил. Институциите трябва да разберат, че на карта е заложено много повече от медийния им имидж. Планът за снишаване и изчакване отминаването на обществения гняв не решава проблемите, на които се дължи този гняв.
Нямаме нищо против хората да печелят добре (или да губят), като рискуват собствените си пари. Но не това правят банките, както се изясни миналата година. Някои, като RBS, все още се държат на крака единствено благодарение на осигурените от данъкоплатците капиталови опори. Успелите да се изплъзнат от златните окови на правителството, като Goldman, са субсидирани от лесните пари на централната банка. Техният фалит би сринал цялата икономика и те, по подразбиране, са обезпечени срещу загуби, водещи до фалит. Тазгодишните бонуси са наградата им за рискуването на обществени пари.
Някои банки увеличават ограничения дял от акции в пакета. Това е стъпка в правилна посока. Периодът за прехвърлянето им също трябва да е по-дълъг – до пенсиониране при повечето, ако не и при всички плащания в ценни книжа, каквото е условието на Goldman за най-високопоставените мениджъри. (Онези, които по думите на Бленкфайн вършат „Божа работа“, няма да имат нищо против отсрочените за по-дълго възнаграждения.)
Докато самите акции на банката остават защитени от правителствата обаче, никаква степен на обвързване на банкерските печалби с тези за акционерите няма да реши фундаменталните проблеми с компенсациите. Те могат да се поправят само чрез прекратяване на пародията с институциите, които са прекалено рискови за системата, за да бъдат оставени да фалират.
Така че правителствата трябва да ускорят реформите – с режими на резолюция, които да накарат акционерите и кредиторите, а не данъкоплатците да понесат загубите от евентуалния фалит, и с много по-високи капиталови изисквания. Банките, които могат да изплащат щедри бонуси, могат да си позволят и по-дебели капиталови буфери. Това ще оскъпи заемните средства и ще сниши малко печалбите. Бонусите ще намалеят, но това ще значи, че банкерите не са били много послушни през годината.