Банките и еврото – бедствие за Ирландия

100 млрд. евро може да струва евентуален план за спасяване на банките в Ирландия, смята в. Wall Street Journal. Управителят на Ирландската централна банка Патрик Хонохан заяви днес, че очаква дискусиите между Ирландия и европейските й партньори да доведе до споразумение за заем, възлизащ на „няколко десетки милиарда евро“, предаде Франс прес. „Намeренията, както и очакванията ни са, че преговорите ще дадат резултат и ще има заем“, посочи Хонохан пред държавната ирландска телевизия Ар Ти И.
Мисия на ЕС и МВФ започнаха днес работа в Дъблин, за да определят спешни мерки за укрепване на разклатената банкова система на страната, процес който може да доведе до спасителен финансов пакет за Ирландия въпреки досегашното огромното нежелание на Дъблин, отбелязва Reuters.
Всъщност за разлика от Гърция Ирландия може да се справи както с дефицита си, така и да съкрати публичните си разходи. Проблемът са банките, които отпуснаха огромни ипотечни заеми по време на бума в жилищния сектор през последните десет години и претърпяха катастрофални загуби при спукването на балона. Ирландия ще налее 50 млрд. евро в своите банки и ще изразходва милиарди, за да изкупува лошите им активи.
Очаква се по-активно включване на Великобритания в спасителния план тъй като британските банки са главен кредитор на Ирландия, което означава, че част от отпуснатата помощ в подкрепа на ирландските банки в крайна сметка ще се озове във Великобритания.
Финансовият пакет за ирландските банки може да е в размер от 45 до 50 млрд. евро, а по-широкият, предназначен за възстановяване на доверието в публичните финанси на страната, може да варира от 80 млрд. до 100 млрд. евро.
След спасяването на Гърция през тази пролет еврозоната създаде спасителен механизъм, съставен от 60 млрд. евро заеми, финансирани от собствения бюджет на ЕС, 440 млрд. евро гаранции по заеми от други страни от еврозоната, и до 250 млрд. евро заеми от МВФ.
Британската преса и днес следи развитието на финансовата криза в Ирландия и коментира възможните начини за решаването й.“Дейли телеграф“ посочва уверено, че за Ирландия има изход и Великобритания трябва да има готовност да го предложи. Сега всички виждат, че еврото бе бедствие за Ирландия. През 2001 г. ирландски икономисти предупреждаваха, че бумът излиза от контрол и че лихвените проценти трябва да бъдат повишени, пише вестникът. Но разбира се нямаше вече ирландски лихвени проценти, а само Европейска централна банка. Нейната политика на евтини пари бе прекалена даже за ключовите европейски икономики, но за Ирландия тя доведе до „катастрофална проциклична монетарна политика“. Раздут бе кредитният балон и банкрутът, когато дойде, съответно бе много болезнен, пише консервативният вестник.
На теория, предлага „Дейли телеграф“, Ирландия може да приеме за своя валута паунда, без да иска разрешение от когото и да било. Но това би било незадоволително на няколко нива, посочва вестникът и обяснява, че Ирландия е суверенна страна и се предполага, че иска да се представя за такава. А и голяма част от преимуществата на такова валутно сливане биха били загубени, ако Великобритания не се съгласи да приеме деноминация на лирата заради съществуващия ирландски дълг.
Защо Обединеното кралство трябва да бъда готово за такъв ход, пита „Дейли телеграф“ и отговаря: „Защото Ирландия е наш приятел, защото сме минали заедно през много големи неща, защото сме свързани, защото просперитетът на Ирландия увеличава и нашия и защото има риск икономическият провал да доведе до политически, а това не е в наш интерес.
По същата тема „Гардиън“ изброява проблемите в еврозоната тази година. През май Гърция заплаши да не изпълни суверенния си дълг и й бе оказана помощ. Сега е ред на Ирландия. Португалия и Испания вървят зле, а някои твърдят, че Италия може да ги последва. Левият вестник отбелязва, че Германия членува с неохота в еврозоната и че никой германски политик не смее да подложи на референдум това членство. И докато с бума в експорта промишлеността и правителството решиха да намалят националния дълг, мнозина германци са много ядосани, че трябва да дават пари за спасяването на страни, което те смятат за прахосници, пише „Гардиън.
Омръзнало ми е от мрънкането на германците, че е трябвало да финансират пакетите с помощи за Гърция и Ирландия, казва коментаторът на вестника. Първо на първо, германският данъкоплатец не е дал и едно евро. Фондовете са гарантирани и те целят да уверят наново частните инвеститори, че държавите от еврозоната няма да се откажат от покриването на дълговете си. Второ, спасителният пакет за Гърция е спасителен същевременно за германските (и френските) банки, както и за германските инвеститори.
Трето, германските износители се облагодетелстват повече от всеки друг от единната валута и от стабилността, която тя допринася в еврозоната. Четвърто, не германците, а гърците и ирландците са тези, които страдат от валутната криза, констатира „Гардиън“.