Банките не дават безплатни обеди

Няма кредити без лихви и такси, обясняват експерти

Със сигурност почти всеки един от нас е чувал популярното рекламно послание „Без лихви и такси“. Самата мисъл нещо да бъде купено на изплащане, без да се плащат лихви или някакви месечни такси, е доста привлекателна. Това е и целта на финансовите институции – да дадат на хората това, което искат. Да обявяват това, което хората искат да чуят. Как звучи само: „0% лихва, 0% месечни такси.“ Човек би си помислил колко са щедри банките и лизинговите компании, как „мислят“ за хората и как правят всичко, само и само клиентът да „спечели“. Вдъхновени от рекламните послания, значителна част от хората, решили да се възползват от предлаганата „уникална“ промоция, се втурват да купуват различни стоки при тези условия. Естествено процедурите по взимане на такъв кредит винаги са опростени и той бива отпуснат до един час. Доволният купувач получава желаната стока и щастлив, че е сключил сделката на живота си, започва да покрива кредита. Тогава той открива горчивата истина – нищо от първоначалната оферта не съвпада с реалността. Е, може би не съвсем нищо – същите са стоката и кредиторът. Може би точно тук е мястото да си припомним познатия израз: „Безплатен обяд няма.“

На първо място всеки здравомислещ човек би следвало да си зададе въпроса каква е печалбата на кредитиращата институция, при положение че не се начисляват лихви и не се събират такси. Самата същност на кредитирането предполага оскъпяване. И то се получава, като към отпуснатия заем се начисляват определени лихви и такси (неща, които повечето кредитори не желаят да оповестяват). Такива такси са например за усвояване и управление на кредита, за обслужването му, за разглеждане на документи и др. В някои случаи документите за кандидатстване за кредит са включени като разход при съставянето на погасителния план (не допускам, че някой е помислил, че тези разходи са за сметка на кредитора).

Нерядко кредиторите, предлагайки тези оферти, прилагат и някои малки „хитрости“ при съставяне на погасителния план. Една от тях е например разходите по кредита да се начисляват върху цялата сума, а не върху сумата, която остава след внасяне на първоначална вноска.

Нека вземем прост пример за 12-месечен кредит за 1000 лв. и 10% първоначална вноска. В този случай размерът на кредита възлиза на 900 лв. Затова начисляваните такси би трябвало да се начисляват именно върху тази сума. Ако размерът на таксите е 5,5%, то върху 1000 лева те са 55 лв., а върху 900 са 49,50 лв., което е с 10% по-малко.Популярен прийом е също така предлагането на оферта от типа: „0% лихва за първата година.“ Така веднага възниква резонният въпрос: Нима кредиторите са толкова щедри или пък нямат нужда от приходи от лихви? Отговорът на този въпрос вероятно ще е изненадващ за мнозина. Очакването е, че неначисляването на лихви в промоционалния период ще бъде наваксано в останалите периоди и това ще оскъпи кредита много повече от стандартния. Оказва се обаче, че не е така. В този смисъл може да се кажат и някои хубави думи за тези кредитори (обикновено банки и кредитните им продукти). Финансовите институции използват особено активно подобни рекламни оферти от октомври 2005 г.

Съветът към всеки насочил се към подобна оферта е внимателно да се вглежда в размера на таксите, начина на тяхното начисляване, както и в броя на вноските по кредита. Важно е също така да се обръща внимание дали има първоначална вноска и дали тя наистина се приспада, когато се съставя погасителният план. Никога не бива да се забравя, че за да е в състояние една кредитираща институция да си позволи нулеви лихви и такси, тя задължително завишава размера на първоначалните и други съпътстващи такси. Именно в тях се калкулират приходите от лихви и така кредиторите свободно рекламират „0% лихви и 0% такси“.

Иван Стойков,

анализатор потребителски финанси

„МОИТЕ ПАРИ“ – Българският финансов пътеводител

www.moitepari.bg