Банките се пускат по течението

Меган Мърфи

Поредният период за отчитане на печалбите идва с вече традиционната вълна на възмущение от бонусите, след като институции като Goldman Sachs, JPMorgan Chase и Credit Suisse разкриха цветущи резултати. Въпреки сезонното забавяне през лятото, когато банкерите се оттеглят в популярни курорти като Хемптънс и Сардиния, водещите 13 глобални инвестиционни банки са натрупали $73 млрд. в нетни приходи през третото тримесечие, сочи проучване на Morgan Stanley.
Сумата е едва с 4% по-малка от тази през второто тримесечие и показва, че рекордно високата активност в корпоративното финансиране компенсира доста щедро сушата на пазара за сливания и придобивания и скромния апетит за синдикирани кредити.
Банкерите осъзнаха колко нецелесъобразно бе перченето им с рекордните постижения за първото полугодие, по-малко от година след почти фаталните сътресения, и сега обръщат повече внимание на обществения гняв срещу възнагражденията.
Много малко банки публично възразиха на настъпателните усилия на регулаторите да реформират системите им за заплащане. Плановете са служителите да получават по-голям дял от бонусите под формата на акции и да се установи по-тясна зависимост между заплащане и дългосрочни резултати.
Goldman, обект на поредица от неособено ласкави експозета в последните месеци, обмисля благотворително дарение от $1 млрд. в края на годината, за да уталожи гнева от факта, че смята да изплати средно $650 хил. на всеки от своите 30 хил. служители (съизмерими с тези през 2007 г.).
В очите на обикновените хора инвестиционните банки се облагодетелстват от култура на принципа „ези – аз печеля, тура – ти губиш“, останала неповлияна от страданията, които причиниха огромните залози на институциите в разгара на кредитния бум.
Високите резултати обаче отразяват потенциалните печалби, които могат да се направят чрез съсредоточаване върху т. нар. flow business (продажби и търговия на прости продукти, като ценните книжа с фиксиран доход и валутите, от името на клиенти), вместо върху по-рисковата търговия за собствена сметка.
Европейски гиганти в тази сфера, като Deutsche Bank, Credit Suisse и Barclays Capital, се откроиха като едни от най-големите печеливши след финансовата криза, казва Хю ван Стенис от Morgan Stanley. В САЩ от този тип бизнес печелят Goldman и JPMorgan. „В условията на по-строга регулация, по-високи капиталови разходи и несигурни пазари постигането на мащаб и ефективност в работата с клиентски ордери е правилната стратегическа реакция“, казва Ван Стенис.
Т. нар. FICC бизнес на банките (търговия с ценни книжа с фиксиран доход, валути и суровини) продължава да е основен двигател на приходите и е източник на над половината от приходите от инвестиционно банкиране в 8 от 13-те водещи банки.
След като маржовете в тази част на бизнеса падат, третото тримесечие отчете съживяване при дериватите и емитирането на акции. Необслужваните заеми и отчисленията в стойността на бизнес имотите се оказаха не толкова лоши, колкото се очакваше.
Не всички инвестиционни банки обаче трупат еднакви печалби. UBS, която бе сред най-силно засегнатите, отчете приходи от FICC в размер на 985 млн. швейцарски франка ($977 млн.) през третото тримесечие, което е първият й положителен резултат за последните девет тримесечия. Това е малка стъпка за звеното, напуснато от голяма част от ръководните си кадри. UBS изостава от конкурентите – съответно с над $2 млрд. от Deutsche Bank и $1,5 млрд. от Credit Suisse.
С приближаването на края на годината най-голямата въпросителна е каква ще е успешната стратегия за инвестиционните банки през 2010-а. Ниските лихви в съчетание с по-високото корпоративно доверие и занижената пазарна волатилност са вероятни предвестници на по-активен пазар на сливания и придобивания. Инвестиционните банки предвкусват и насладата от евентуална вълна на първични публични предлагания, след като бяха принудени да бездействат повече от 18 месеца. Това означава, че можем да видим завръщане към по-познат модел на печалбите, при който финансовите институции ще получават по-голям дял от приходите си от консултантски услуги по сделки.
Независимо откъде идват парите им, фурорът около бонусите едва ли ще утихне. А успехът през 2009 г. може би е задействал промени, които ще отекват в индустрията години наред.