Банките ще бъдат проверени от чужди одитори

Активите на банките в България ще преминат през цялостна външна оценка, за да се прецени тяхното качество. Това каза за „Капитал Daily“ финансовият министър Владислав Горанов. Одитът няма да се извършва от Българската народна банка (БНБ), която и сега по закон трябва да прави месечни доклади за състоянието на активите. „За извършването на оценката Министерството на финансите ще търси компаниите, които правиха одита на европейските банки преди присъединяването им към банковия съюз през миналата година“, обясни министърът.

Външната оценка ще се прави, за да се върне доверието в банковата система, обясни Горанов. То се загуби, след като БНБ допусна години наред КТБ да раздава кредити на свързани лица без обезпечение. Сега централната банка няма как да убеди обществото, че надзорът не е допуснал подобни практики и в други финансови институции. По думите на Владислав Горанов в предстоящия външен одит участието на БНБ ще е ограничено до създаване на екип, който да направи заданието към проверяващите.

Кой, какво, кога

Във всяка една от 11-те държави – членки на еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) е използвала различни одиторски компании, показа проверка на „Капитал Daily“. Ревизиите на 128-те банки са били направени основно от американските финансови групи – BlackRock Solutions и Oliver Wyman. Дейно участие са взели и одиторите от „голямата четворка“ – PricewaterhouseCoopers, KPMG, Deloitte и EY. Двете американски компании нямат офиси в България. Одиторската четворка има местни представителства, но към KPMG – България, доверието също спадна, тъй като компанията години наред не е забелязвала ставащото се в КТБ.

Финансовият министър е на мнение, че таксите по извършването на ревизията трябва да бъдат платени от търговските банки. Така стана и при оценката на европейските банки. По информация на Financial Times цялостният одит е струвал на ЕЦБ и на националните регулатори близо 500 млн. евро. Тези средства обаче са били платени от частните финансови институции.

Засега правителството не обявява кога ще започнат проверките. Източник, близък до банковия сектор, каза, че най-вероятно те ще се извършат през есента, като дотогава ще бъде дадено време на банките да въведат в ред кредитните си портфейли и отчетността.

Горанов коментира и последиците, ако при някоя от българските банки се окаже, че реалното състояние на активите им не отговаря на отчетите (както се получи и с КТБ). „Ако се налагат корективни действия, те ще бъдат извършени. Такива действия ще бъдат например предписание към акционерите за увеличаване на капитала“, каза Горанов.

Подобна мярка беше приложена и в Европа. От общо 128 проверени банки в еврозоната 25 не издържаха така наречения стрес-тест и трябваше да наберат допълнителен капитал. В разгара на световната финансова криза няколко европейски банки стигнаха до искане на държавна подкрепа заради „токсични активи“ и невъзможност да покрият капиталовите изисквания. За да бъдат спасени, държавата наля в тях публични средства и стана акционер.

Регулатори за ремонт

През последната седмица управляващите усилиха говоренето за нужда от промени в БНБ, а Реформаторският блок поиска и оставката на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев.

Финансовият министър Владислав Горанов вече няколко пъти публично се обяви за промяна в начина, по който работят българските регулатори. По време на деветата среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“, министърът заяви, че лятната криза е показала нагледно, че финансовонадзорният механизъм на държавата не е структуриран добре. „Относителната функционална независимост на членовете на колективните органи за управление на надзорните институции не дава добър резултат или поне показа слабости и вероятно би било полезно да се мисли за колективно носене на отговорност“, каза Горанов.

Той вече няколко пъти публично заяви, че управителят на БНБ Иван Искров трябва да подаде оставка по морални причини заради допускането на дупката в КТБ. Тази позиция се подкрепя и от премиера Бойко Борисов, който също неколкократно иска оставката на централния банкер. „Продължавам да считам, че Искров носи лична отговорност, и не мога да си обясня поведението му да не подава оставка. Считам, че го дължи на обществото“, каза премиерът по време на срещата с представителите на Американската търговска камара в петък.

Никой от правителството обаче не говори в прав текст за оставката на Стоян Мавродиев, който ръководи КФН. Финансовият регулатор не видя проблеми в КТБ, която беше публично дружество, а има и съмнения за качествения надзор над пенсионните фондове. Владислав Горанов в четвъртък коментира, че ако се окаже, че в работата на финансовия надзор има неудачи, ще е първият човек, който ще поиска оставка. В същата посока се изказа и премиерът: „Надявам се в КФН да не се натъкнем на същото като в БНБ. Установят ли се нарушения и в КФН, мисля, че никой не би пожалил никого след това, което се случи в КТБ.“