Банкова и финансова криза и упадъкът на морала

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

Банковата и финансовата криза 2006 – 2009 г. показаха недвусмислено сериозен упадък на морала във финансовата сфера. В търсенето на по-ефективни организационни структури с цел оптимизиране на разходите в редица банки както на ниво „управителен съвет”, така и на ниво „управление, отдел” се обособиха центрове на нелегитимна от устройствия им правилник власт, които в една или друга степен доведоха до сериозни деформации в процеса на вземане на решения. Все по-често те са продиктувани от груповите интереси на тези центрове на власт и противоречат на интересите на банката като цяло. През последните години това най-често се прояви в търговските отдели на банките, които бяха заинтересувани в увеличаване на обема на търговията за собствена сметка със спекулативни инструменти, даващи възможност за реализация на бързи печалби, а следователно и получаването на огромни премии. Факт е, че в повечето фалирали банки властта на търговските отдели е била в значителна част по-силна от тази на отделите за управление на риска. Съществуването на нелегитимни центрове на власт е грубо потъпкване на принципите за „корпоративна идентичност” и стопанския морал като цяло, защото те дават възможност за поставяне на индивидуалния интерес над интересите на банката без оглед на свързаните с това последствия.

Широка практика в банките е пълното или частичното изключване на вътрешната ревизия като инструмент на контрол. Този проблем е не само от огранизационен характер. Още крахът на традиционната инвестиционна банка Barings беше показал, че това е проблем, свързан със стопанския морал, с чувството на отговорност към клиентите на банката, нейните партньори и акционери, банката и обществото като цяло.

Съществуването на данъчни оазиси, офшорни зони, възможности за регулаторен арбитраж, пролуки в законите на счетоводната отчетност на отделните страни и в международните счетоводни стандарти са хранителната среда за широко използване на методите за манипулиране на балансите, за т.н. „балансова козметика” от страна на много банки, което е също грубо нарушение на утвърдилия се стопански морал на отговорно действащия участник на пазара.

Често установяването на по-тесни взаимоотношения с други банки е продиктувано от възможността за извличане на лична облага, макар че това е забранено от закона. Има множество начини за това, без за него да разберат органите на надзора или вътрешнобанковите органи за контрол. Особено силно разпространена практика е получаването на Kick Backs (рушвети) от дилъри и брокери на валутния пазар и пазара за ценни книжа и недвижимост. Тези законови нарушения са ярък израз на упадък на стопанския морал. За съжаление те в повечето случаи се разглеждат като „кавалерски деликт”, нарушение в рамките на приетото.

Вместо заплащането на банковите служители и особено на тези, които със своята пряка дейност поемат рискове, да става на основата на успешно респ. неуспешно приключили банкови операции, в настоящия момент то става на основата на сключени сделки. Това, че тези сключени сделки могат да предизвикат фалит на банката, е нещо второстепенно.

Банковият елит се превърна в недосегаем от страна на закона и обществото. Почти няма осъдени банкери дори и в случаите, когато извършените от тях престъпления са без всякакви съмнения. Това се дължи на изключително силното преплитане с политическия елит. Стана разпространена практика бивши политици да се превръщат в банкери и банкери от своя страна да се посвещават на политиката. Надзорните съвети на банките, които по същество носят отговорност за тяхното стратегическо развитие и членовете на които следва да имат необходимата компетентност, са любимо пристанище за хора, които са напуснали политиката, но са останали финансово и материално недостатъчно добре обещетени. Освен това не следва да се забравя, че банките играят огромна роля при финансиране на партиите.

Историята на пазарното стопанство показва, че за да може пазарът да функционира успешно, неговите участници следва да се придържат към определени морални критерии и норми. Това обаче не може да бъде постигнато нито чрез държавна, нито чрез обществена намеса и по принуда. Проблемът на морала е индивидуален и е част от всичко това, което в крайна сметка определя смисъла на живота на отделния човек.

Очаквайте продължение…