Банковите директори – на горещия стол за бонусите

Reuters

Възмущението от щедрите бонуси, с които Уолстрийт се възнаграждаваше за калпавата си работа, вероятно ще засили фокуса и тежестта на бремето върху хората, които налагат и надзирават раздаването на парите – корпоративните директори.
Финансовата криза накара акционери и политици да поискат обуздаване на излезлите извън контрол възнаграждения, особено когато карат банкери и трейдъри да предприемат прекалено голям риск. Тази седмица Федералният резерв съобщи намеренията си да предприеме енергични мерки спрямо заплащането в банковия сектор, а „платежният цар“ на Белия дом Кенет Файнбърг реши да ореже по-голямата част от възнагражденията на топмениджърите в седем компании, получили огромна помощ в пари на данъкоплатците.

Заплащане според представянето

Директорите на публични компании, особено онези, които председателстват комисиите за определяне на възнагражденията, ще понесат основния удар от разширения фокус върху заплащането, след като институционални акционери и критици на ръководните практики поискаха отстраняване на неефективни мениджъри.
„В момента са още по-решени да вършат добра работа и се тревожат за репутацията си в случай на провал, поясни Пърл Майър, съосновател на Steven Hall & Partners LLC в Ню Йорк, с над 30-годишен консултантски стаж по заплащането на изпълнителни директори. На ниво борд се наблюдава значително засилване на обвързаността с време.“
Комисиите по възнагражденията очакват още по-голям натиск заплащането да бъде планирано така, че размерът му да е пряко свързан с представянето. Вероятно ще отделят по-голям дял на дългосрочните резултати и ще настояват възнагражденията на главните изпълнителни директори и други мениджъри близо до това ниво да бъдат конфискувани или „изплатени обратно“, в случай че краткосрочният ръст на печалбите или акциите се окаже илюзорен.
„Ако аз съм директор, председателстващ комисия по възнаграждения, бих работил по-усилено за оправдаване на пакета, който трябва да се изплати“, заяви Еспън Екбоу, професор в бизнес училището „Тък“ към Дартмут колидж и основател на Центъра за корпоративно управление „Линденауер“.
В проучване на Националната асоциация на корпоративните директори 78% от анкетираните са заявили, че главните изпълнителни директори на големите компании са непропорционално високо платени спрямо представянето им. 56% са пояснили, че това се дължи отчасти на липсата на истински цели за представянето. По-тревожното според 22,8% е, че управителните съвети не налагат дългосрочни цели на главните изпълнителни директори, като например развиване на база таланти за нивото под ръководния екип.
„За да се обвърже заплатата с дългосрочните цели, е необходима още работа, заяви в интервю главният изпълнителен директор на NACD Кенет Дейли. Трудно е да се направи точно измерване на представянето, защото не всичко може да се изрази количествено, например осигуряването на стабилност на работната позиция.“
Директорите са изправени и пред редица други проблеми.
Компания, която съкрати гарантираното заплащане и част от другите средства, рискува да загуби най-добрите служители. Файнбърг заяви, че е събрал много аргументи в полза на необходимостта от задържане на ключови служители, докато е обмислял колко драстично да преработи схемите за заплащане.
Друг проблем – бордовете често не разговарят очи в очи с ръководителите, най-вече за заплатите, които създават „неблагоприятно разделение“, заяви Джеф Кънингам, главен изпълнителен директор на Directorship, компания за онлайн услуги за директори със седалище в Бостън.
Не е и много ясно дали молбите към директорите да си вършат по-добре работата реално ще доведат до по-добри резултати. За акционерите е трудно да заменят неефективните директори или бордове, особено когато само част от тях се преизбират ежегодно. В Bank of America и Citigroup, които са сред подопечните на Файнбърг, всички директори, на които им предстои преизбиране, са спечелили лесно мнозинство сред акционерите тази година.
Що се отнася до банките, макар предложените насоки от Фед евентуално могат да обуздаят онова, което Бен Бернанке нарече „неправилно подредени стимули и прекомерно предприемане на рискове“, те няма да наложат официални ограничения или забрани върху някои бизнес практики.
Предложенията акционерите да получат „право на глас при определяне на заплатата“ също може да не повлияят особено, защото гласът им ще е само консултативен.
Експерти отбелязват, че дори защитите по закона „Сарбейнс-Оксли“ от 2002 г., гласуван след срива на Enron Corp, не предотвратиха миналогодишната финансова криза.

Балканизация между комисиите

„Онова, което може да постигне администрацията заради общите ни финансови интереси, обществения натиск и популистки подбуди, вероятно ще избледнее, когато икономиката се подобри“, коментира Лорънс Мичъл, професор по бизнес право към Университета „Джордж Вашингтон“.
Мичъл твърди, че дори ако институционалните акционери станат по-убедителни в опитите да премахнат директорите по заплащането, замяната им може да се окаже точно толкова пагубна. „Увеличаващите се искания за специализация означават, че когато бордовете се нуждаят от нови директори, те ще се обръщат към същите групи“, поясни той.
Дейли от NACD е по-голям оптимист, макар да признава, че мениджърите ще трябва да направят повече, за да оправдаят собственото си представяне. „Общността им ще отделя повече време в оценка на дългосрочните цели, споделя той. Това не е нещо, в което консултантите ще могат задължително да им помогнат. Директорите, участващи в определяне на стратегията, риска и заплащането, ще работят заедно, за да няма балканизация между комисиите.“
Възнагражденията за самите директори, често обвързани поне отчасти с цената на акциите на компанията, също ще скочат – до 39,9% през последните пет години, казва Майър.
Според професор Екбоу обаче с нарастването на бремето едва ли ще е добра идея директорите да председателстват повече от два борда. Директорите, които той консултира, се разкъсват в преценката дали настъпващите промени са добри за компаниите и за тях. „Някои мислят, че това е правилният път, казва той. Но според други растящите изисквания не са онова, за което са се договаряли.“