Банковите длъжници ги чакат тежки дни

Кредитополучателите все повече се затрудняват с погасяването на задълженията си към банките. Според експерти от управление Банков надзор това е неизбежно предвид засилващото се влияние на кризата върху българските фирми.

Изпълнителните директори на някои от най-големите кредитни институции в България, които помолиха да не бъдат цитирани, твърдят, че има и други причини. Това са длъжниците, които се опитват да се оправдаят с кризата, за да получат облекчения по натрупаните задължения. Но те са по-скоро сред изключенията.

Банкерите са единни, че първи затруднение са изпитали онези граждани, които успяха да вземат заеми в периода 2004-2005-а, когато кредити се раздаваха едва ли не под път и над път, без да се набляга особено на проверката за платежоспособността на клиентите. Тогава бе и бумът на вземането на заеми с откраднати и подправени лични карти, а жертви бяха предимно хора от по-малките населени места и от ромското малцинство.

Следващата група нередовни платци се оформя от хората, които в периода на икономически растеж са взели много заеми за какво ли не – за покупка на жилище, за автомобил, за обзавеждане, и същевременно са ползвали по няколко кредитни карти. По една или друга причина сега доходите им намаляват и те започват да забавят плащането на вноските си или направо спират да се издължават.

И накрая идва масовият клиент – с един кредит или с една кредитна карта. Според банкерите тези хора полагат всички усилия да обслужват задълженията си, въпреки сполетелите ги несгоди. Някои от тях, които са теглили по-големи заеми, дори прибягват до продажба на земеделски имоти, за да си осигурят необходимите пари.

Когато става дума за кредит, обезпечен с имот банките предлагат доста възможности за временно облекчаване на клиентите. Обикновено се удължава срокът за погасяване, намаляват се месечните вноски, но като цяло общата сума, която длъжникът трябва да плати до пълното погасяване на заема, нараства. В други случаи банките предлагат капитализиране на лихвата за следващите три или шест месеца. През този период на клиента не му се налага да прави вноски, но след това те стават доста по-големи от онова, което би плащал при старите условия. Освен това и общата сума на дълга се увеличава.

Крайният и най-нежелан изход във взаимоотношенията кредитор-длъжник е продажбата на обезпечението, с други думи, на имота. Допреди седмица и банките, и съдия-изпълнителите търпяха сериозни критики, тъй като нямаше общодостъпно място, където хората да се запознаят с всички обяви за търгове на имоти, заложени по кредити и с просрочени вноски. Това позволяваше на по-заможни люде, разполагащи с вътрешна информация от банките или от съдия-изпълнителите, да участват в такива наддавания без особена конкуренция и да купуват имоти на изгодни цени.

Председателят на Камарата на частните съдия-изпълнители Георги Дичев заяви преди две седмици пред в. БАНКЕРЪ, че в скоро време ще има сайт, на който ще бъде публикувана информация за всички имоти в България, предлагани на търг. Става дума за жилища, вили, къщи и земи, които са заложени като обезпечение по необслужвани кредити. От понеделник този сайт вече е факт и в него могат да се видят 230 обяви за търгове, насрочени в периода от средата на юни до края на август. В него има информация не само за имотите, за района, в който се намират, първоначалната цена, от която ще започне наддаването, и датата на търга, както и сравнително подробното описание на самия имот. Разбира се, огледът на място преди участието в търга е абсолютно задължителен.

По-големият проблем за банките сега са потребителските кредити, обезпечени с поръчителство. На хората, които са ползвали подобен заем и имат проблеми с обслужването му, също се предлагат възможности за разсрочване при съответната по-висока цена, разбира се. Но когато клиентът е изпаднал в трайна неплатежоспособност – т. е. не прави вноските си повече от 120 дни, тогава банките прилагат по-крайни мерки. Най-напред започват да звънят на поръчителите, което е изключително неприятно за длъжника, тъй като това са предимно негови роднини и приятели. А ако поне малко държи на доброто си име, човек ще направи и невъзможното, за да уреди отношенията си с банката. В случай че това не стане, тя прехвърля проблемното вземане в ръцете на т. нар. колекторски фирми.

Някои от тези дружества са известни у нас от години – като Кредитреформ. Други – като Матрикс, Мелон, Кол Поинт, не толкова. Но всичките са специализирани в събирането на просрочени задължения. Разполагат с развита система от сътрудници, занимаващи се предимно с това постоянно да напомнят на нередовните длъжници, че трябва незабавно да започнат да обслужват получените заеми. Тези фирми имат солидни бази данни и възможности да издирят сметките и имотите (ако има такива) на длъжниците, както и да наложат запор върху тях. Те имат в екипите си добри юристи, но ползват и услугите на адвокатски кантори, чийто основен бизнес е да водят изпълнителни дела срещу нередовни платци. По правило банките сключват с тези колекторски фирми договори, на базата на които им плащат съответните комисиони за събраните вземания. Натискът, който те оказват върху длъжниците, е изключително силен и в много от случаите дава резултат. Стига нередовният платец все пак да разполага с някакви скътани пари.

Последната стъпка, към която банките прибягват, когато става дума за безнадеждни вземания от граждани, е да ги продадат. Купувачи обикновено отново са специализирани дружества, имащи опит в този бранш. Не е тайна, че изключително силни в този бизнес са собствениците на групата Химимпорт.

По принцип банките продават тези свои вземания на цена, която е около 20% от номиналната стойност на задължението. Интересното е, че дори и в този случай те са на печалба, защото са покрили с провизии 100% от размера на дълга. Така че колкото и да получат от него, все са на сметка. Фирмите, които купуват въпросните проблемни кредити, също имат изгода, тъй като обикновено успяват да получат от длъжника много повече от това, което са платили на кредитора, за да купят дълга му.

Експерти от управление Банков надзор на БНБ твърдят, че от началото на годината до края на май банките са продали на специализирани фирми проблемни кредити, отпуснати на граждани, с общ номинал от 500 млн. лева.

Когато банката продаде един необслужван кредит, негов собственик става фирмата, която го е купила. А тези компании налагат доста тежки условия на своите длъжници. В много от случаите те дори са принудени да се разделят с единственото си жилище, за да платят.

Както се казва, банковите длъжници ги чакат тежки дни. По-страшното е, че ако тази ситуация продължи повече от година, стабилността на банковата система ще бъде поставена под сериозен натиск и вероятно ще стигне дотам държавата да се намеси.

Просрочията по потребителските и ипотечни заеми нарастват с все по-бързи темпове. Обезпокояващ факт е, че разходите за провизии по отпуснатите заеми от началото на годината до края на април 2009-а са 255.58 млн. лв., докато за първите четири месеца на 2008-а те са били само 77.38 млн. лева. Ръстът е изключително голям. Прогнозите на някои специалисти по оценка на риска са, че до края на годината разходите на банките за провизии могат и да се утроят.

Вестник Банкеръ