Бартерът се завръща
Бартерът отново се връща на мода за разплащане между фирмите. Схемата е характерна за времена на криза и се прилагаше у нас в началото на прехода през 90-те години и в по-кратък период при управлението на Жан Виденов. Причините за изчистване на дългове чрез стоки и услуги сега са липсата на оборотни средства в компаниите, затегнатото кредитиране и намаленото потребление. Всичко това води до междуфирмена задлъжнялост, която се очаква да надхвърли 200 млн. лв. през тази година по данни на Българската стопанска камара.
Тенденцията се засилва от началото на 2009 г. в строителството, рекламата, туризма и винопроизводството, потвърдиха представители от тези браншове. В строителния сектор бартерът засяга цялата верига инвеститор – строител – доставчик на материали. В рекламата и туризма бартерът се ползва от години, но предложенията се увеличават през последните месеци заради кризата. В други сектори като текстилната, парфюмерийната и мелничарската индустрия няма как да се прилага тази схема за разплащане, твърдят техни представители.
Баня срещу бетон
Най-много се увеличават бартерните сделки в строителния сектор, който изпитва сериозни затруднения заради кризата. „В момента всички имаме много стока и малко пари“, обясни Николай Пехливанов, собственик на инвеститорската компания в имоти „Грийн лайф“. По думите му след Нова година около 20-30% от стойността на обекта предприемачът плаща на строителя с апартаменти или офиси, а останалото – с пари.
От своя страна пък строители се разплащали с доставчиците на арматура и бетоновия възел с жилища в зависимост от това колко са задлъжнели, каза Пехливанов. Друг голям инвеститор, който е и строител, „Балканстрой“, също ползва тази схема. Първоначално строителите не са били много склонни, но при перспективата да останат без обекти се съгласявали, твърдят инвеститори. „Ние пари повече не даваме, а апартаменти, материали и услуги, казват директно някои компании“, коментира Росен Плевнелиев, управител на „Линднер имобилен България“, но засега те не са стигали до подобни схеми.
Управителят на строително-инвестиционната компания „Планекс“ Пламен Андреев каза, че бартерът е съществувал и преди години. Тяхната фирма например е станала собственик на осем апартамента в комплекса „Лагера тюлип“ на израелската компания AFI. По думите на Андреев това се правело и за да има интерес строителят да строи качествено или пък, ако той поиска жилища на преференциални цени. Аладин Харфан беше единственият бизнесмен от тези, с които „Дневник“ разговаря, който се обяви против този вид сделки и заяви, че никога няма да ги използва. Той има инвестиции в имоти и е собственик на компанията „Елит“, която произвежда електроуреди. „Това е изнудване, всеки работи за пари и бартерът не е вариант“, каза Харфан.
Държим на парите
И докато строителите вече отстъпват пред натиска на предприемачите, доставчиците на суровини засега се опъват на офертите и се надяват да си получат дължимите суми кеш. „Предлагали са ни апартаменти и офиси, но не се съгласяваме“, каза Венцислав Велинов, търговски директор „ЦЕМ комерс“ – един от големите търговци на строителни материали. Офертите за бартерни сделки в строителството се увеличават драстично, каза и доставчик на врати, който е получавал предложения, но отказа да бъде цитиран.
Според него реалните бартери с доставчици са малко, защото строителите изчислявали стойността на имотите не по реални цени, а по офертни, които са с около 20-30% по-високи. Нашата фирма няма такъв случай, но това не означава, че го няма в бранша, каза Здравка Сафари, собственик на компанията за мебели „Визател“. Според нея липсата на оборотни средства може да върне методите, които се прилагаха в началото на 90-те години, когато се налагаше пазарната икономика. Има случаи, при които инвеститорите се разплащат с архитект, проектанти и инженери също с апартаменти.
Ако преди години инициатор на този вид разплащане беше архитектът, сега предложението идва от предприемача, обясни Николай Пехливанов. Разплащането с апартаменти създава и вторичен пазар, на който получилите жилища/офиси трябва да започнат сами да ги предлагат или ако имат възможност, могат да ги включат в друга схема за размяна към партньори, на които пък те дължат средства. В момента не може да се прогнозира дали тези имоти ще се продават на по-ниски от средните цени, защото придобилите ги на бартер биха искали максимално бързо да осребрят сделката.
Размяна на реклама
При медиите също се увеличават бартерите срещу реклама през последните месеци, казаха от рекламни агенции. „Тенденцията се засилва, защото има много залежала стока“, коментира председателят на Асоциацията на рекламните агенции Красимир Гергов. Обикновено медиите си осигуряват офис консумативи, компютри, автомобили, безплатен интернет срещу реклама. Преди бартерните сделки стоки срещу рекламно време/площ бяха много използвани, включително в държавните радио и телевизия и дори горивото се „купуваше“ на бартер. БНТ имаше мениджър на висока позиция, който обичаше да се представя с малкото си име, а за фамилия добавяше „Бартера“.
През последните години тези сделки бяха ограничени заради високите рекламни приходи и силния пазар, но кризата отново върна на мода „натуралната размяна“. За разлика от строителния бранш тук и двете страни – и рекламодателите, и изданията, са съгласни за увеличаване на този вид сделки. При външната реклама чрез билбордове нямаме такива договорки, твърди за бизнеса си Румен Кривицки, собственик на едноименната фирма.
Значителен натиск за рекламиране на бартер има и от страна на хотелите. Схемата често се използва при провеждане на семинари и тийм билдинги (хотелът осигурява условията за престой срещу реклама), но според рекламни агенции предложенията им в момента се отхвърлят заради съкратените разходи за обучения. „Всички бартери да се качат в интернет, защото така участниците ще бъдат по-гъвкави, а сделките – прозрачни“, предлага рекламният бос Красимир Гергов.
Вино по веригата
И докато в тези сфери бартерът вече се е наложил, винопроизводители засега са само на етап оферти. „Ако успеем да договорим 30% натурално разплащане с доставчиците, ще бъде успех“, каза Красимир Кръстенов, управител на „Вини“, Сливен. Тяхната компания предлагала на производители на бутилки, тапи и етикети половината от сумата да им я заплатят с вино, но засега те не са приели предложението. „Ситуацията обаче го налага и очаквам през следващите месеци да се стигне до такива сделки“, прогнозира Кръстенов.
Шефът на изба „Памидово“ Стоян Димитров каза, че е чул за тази тенденция, но засега те не са получавали и не са отправяли подобни оферти. При свито потребление обаче се стига и до натурална размяна, каза Димитров. „Винпром“, Русе, също не са имали такива запитвания и не са отправяли оферти. Управителката Наталия Казакова си го обяснява с факта, че нямат големи задължения с доставчиците.
От текстилната промишленост, парфюмерийната и мелничарската казаха, че не прилагат бартерни сделки, защото по думите им това нямало как да се случи. „Нашата продукция е насочена основно за износ, производството ни е на ишлеме“, обясни Стефан Колев, директор на „Руен“.
Сред браншовете, които „Дневник“ проучи засега, никой не потвърди, че предвижда частично заплащане чрез стока на служителите си. При липса на парични средства това също е възможност, която ще създава вторичен пазар на продукти. Преди година завод в Габрово беше платил на работниците си с по шест чифта обувки заради върната продукция и загубени приходи, но след това беше санкциониран от инспекцията по труда.
Dnevnik.bg