БВП на България ще нарасне с 1,7 на сто тази година според ЕК

През 2014 и 2015 година българската икономика ще се засили, като икономическият ръст през двете години ще възлиза на 1,7% и 2% от БВП, спрямо 0,6 на сто през 2012 и 0,9 на сто през 2013 година. Това предвиждат пролетните икономически прогнози на Европейската комисия, съобщи пресцентърът на ЕК. Очакванията,заложени през есента на миналата година, бяха за ръст от 1,5%. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) очаква БВП да нарасне с 1,8%, аСветовната банка– с 1,7%. Припомняме, чефинансовото министерство очаква икономическият растеж да достигне 2,1%за настоящата година. Новата прогноза на ведомството е по-оптимистична отоценката за ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1,8 на сто, заложена в Бюджет 2014,а причината за това са подобрените очаквания на Европейската комисия и Международния валутен фонд за развитието на европейската и световната икономика.

В прогнозата се отбелязва, че зависимостта на България от руските газови доставки може да се превърне в бреме за икономическия растеж в случай на прекъсване на вноса. Освен това частното потребление може да се окаже по-слабо от очакваното заради нестабилния пазар на труда.

ЕК очаква инфлацията за 2014 година се очаква да се свие до -0,8 на сто, преди да достигне 1,2 процента през 2015 година. За предходните две години – 2012 и 2013 година – показателят е съответно 2,4 и 0,4 на сто. Безработицата в България тази година се очаква да бъде 12,8 на сто, а догодина – 12,5 на сто, след съответно 12,3 и 13 на сто през 2012 и 2013 година.

Според пролетните прогнози на ЕК балансът по държавния бюджет възлиза на -0,8 на сто от БВП за 2012 година, -1,5 на сто от БВП за 2013 година, -1,9 на сто за 2014 година и -1,8

на сто за 2015 година. Равнището на държавния дълг на България за същите поредни години е съответно 18,4 на сто от БВП, 18,9 на сто от БВП, 23,1 на сто от БВП и 22,7 на сто от БВП.

Балансът по текущата сметка, също в дял от БВП, е -0,9 на сто за 2012 година, 1,9 на сто за 2013 година, 1 на сто за 2014 година и 0,2 на сто за 2015 година, посочва ЕК в пролетните си икономически прогнози.

Ситуацията в еврозоната

Ситуацията в еврозоната обаче остава трудна. Икономиката в 18-те страни набира бавно скорост, а някои „дългови грешници“ продължават да се борят с тежкия дефицит. През настоящата година Европейската комисия все още очаква слаб растеж от 1,2 на сто, а през следващата година – ръст от 1,7 на сто. Очакванията за 2015 г. са ревизирани с 0,1 процентни пункта надолу, отколкото бяха досега. Безработицата остава висока, въпреки че напоследък намалява по-бързо, отколкото се очакваше.

Франция и Испания се борят с реформи, но все пак не успяват да контролират напълно своите бюджетни дефицити. Според прогнозите на ЕС Париж няма да успее отново и през следващата година да се съобрази с Маастрихтските критерии от дефицит в размер на три процента. Според прогнозата през 2015 г. Франция ще е с дефицит от 3,4%, в сравнение с 3,9% през текущата година. Правителството в Париж реши да приложи пакет от строги икономии, които ще спестят на бюджета до 2017 г. около 50 милиарда евро. Също така и за Испания, която трябва да се съобрази с изискването след 2016 г., перспективата е по-скоро мрачна. Прогнозата е за 5,6% дефицит през тази година и 6,1 процента през 2015 година.

Възстановяване на икономиката на ЕС

Според икономическата прогноза на Европейската комисия възстановяването на икономиката в Европейския съюз ще продължи, след като той успя да излезе от рецесията преди година, съобщи още пресслужбата на ЕК.

През 2014 г. растежът на реалния БВП в ЕС се очаква да достигне 1,6 на сто в ЕС и 1,2 на сто в еврозоната и да продължи да нараства и през 2015 година, като достигне съответно 2,0 на сто и 1,7 на сто.

При изготвянето на прогнозата основополагащо е било допускането, че договорените мерки на политиката в икономическата област ще бъдат изпълнявани от държавите членки и ЕС, като те ще доведат до необходимите корекции.

„Възстановяването вече е факт. Дефицитът намалява, наблюдаваме активизиране в инвестициите и подобрение на ситуацията със заетостта – нещо много важно. Непрекъснатите усилия за реформа в държавите членки и в самия ЕС дават резултати. Настоящата структурна промяна ми напомня за мащабните промени, направени от държавите в Централна и Източна Европа през 90-те години и след това във връзка с присъединяването им към ЕС точно преди 10 години. Техният опит е доказателство за това колко е важно да се подемат структурни реформи на ранен етап и работата по тях да не прекъсва независимо от предизвикателствата по пътя до крайната цел. В този смисъл не бива да отслабваме усилията си за създаване на повече работни места за европейците и за увеличаване на потенциала за растеж“, казва Сийм Калас, заместник-председател на комисията.

Като цяло се очаква търсенето на вътрешния пазар да се превърне в основен двигател на растежа за прогнозния период. Разходите на потребителите постепенно ще подпомогнат растежа, тъй като реалните доходи нарастват вследствие на по-ниската инфлация и стабилизирането на пазара на труда. Активизирането на инвестициите – например в областта на оборудването и строителството – ще продължи да подпомага растежа. Ролята на нетния износ се очаква да намалее през прогнозния период.

Такова постепенно засилване на икономическия растеж е било характерно и за предишни възстановявания след сериозна финансова криза. Макар условията за получаване на финансиране като цяло да са благоприятни, продължават да се наблюдават значителни разлики между отделните държави членки и между дружествата с различен размер.

През 2013 г. условията на пазара на труда започнаха да се подобряват. Ето защо ЕК очаква,че ще бъдат създадени повече работни места, а безработицата ще продължи да спада (до 10,1 на сто в ЕС и 11,4 на сто в еврозоната през 2015 г.). Очаква се инфлацията да остане ниска, както в ЕС (1,0 на сто през 2014 г., 1,5 на сто през 2015 г.), така и в еврозоната (0,8 на сто и 1,2 на сто).

През последните години дефицитът по текущата сметка на по-уязвимите държави членки е бил намален в резултат на непрекъснатото повишаване на ценовата им конкурентоспособност. През 2014 г. и 2015 г. в някои от тези икономики се очаква да се наблюдава излишък.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ продължава да намалява. През 2014 г. се очаква спад до около 2,5 на сто от БВП както в ЕС, така и в еврозоната. Съотношението на дълга спрямо БВП ще се достигне почти 90 на сто в ЕС и 96 на сто – в еврозоната, преди да намалее през следващата година.

Най-големият риск за перспективите за растеж си остава нова загуба на доверието поради застой на реформите. Освен това се усеща нарастване на усещането за несигурност относно условията отвън. От друга страна обаче предприемането на още смели структурни реформи може да доведе до по-бързо от предвиденото възстановяване, се казва още в прогнозата на ЕК.

Макар настоящите ценови тенденции да отразяват както външните фактори, така и извършващите се в момента процеси на корекция, твърде дълъг период на ниска инфлация също може да крие рискове. Постепенно увеличаващото се възстановяване обаче, което е все по-широкообхватно, ще намали тези рискове.