Бедните обедняват, богатите богатеят, отсече БНБ

Данните за депозитите на българските домакинства в края на 2017 година, изнесени от БНБ, показват ясна тенденция. Депозитите до 1000 лева в банки са намалели в сравнение с последното тримесечие на 2016 година с близо половин милион или с 4%. С 1.3% са намалели и депозитите от 1000 до 2000 лева.

Това са най-бедните българи, които имат някакви влогове в банки и са ги ликвидирали, вероятно за да покрият увеличени разходи по отоплението си през зимата.
В замяна на това, депозитите над 1 милион в сравнение с последното тримесечие на 2016 година са се увеличили с 9.3%. Така нови 71 души у нас са скътали в банките над милион лева.
Или общо милионерите (банката не дава горна граница на тези влогове) са 170 165. Още повече се увеличават кандидат-милионерите. На същата база, те са се увеличили със 155 и вече са 100 904. Това са влоговете от 500 хиляди до 1 милион лева.
Най-много сред групата на богатите българи са тези с влог от 200 до 500 хиляди. В края на 2017 година те са 281 956 и са се увеличили в сравнение с последното тримесечие на 2016 година с 1021.

Според Евростотат българите са най-застрашени от бедност и социално изключване в Европейския съюз, сочат данните на статистическата агенция, цитирани от БНР. Повече от 40 на сто от българите, най-вече пенсионерите, са в риск. Общият показател се подобрява за кратко през 2016 година спрямо предходната, но все още страната ни е начело на класацията.Данните показват, че един българин може да си купи над два пъти по-малко стоки и услуги в сравнение със средния европеец. Най-близо до нашата черга са румънците, хърватите, латвийците и естонците. На обратния полюс са жителите на Люксембург, Австрия, Холандия, Дания, Ирландия. Оглавяваме и печалната класация за най-недоволни жители на ЕС. Самооценката на българите за удовлетворението им от живота е 5,5 по десетобалната скала. Средната оценка в ЕС е 7,1. Най-доволни са датчаните, финландците и шведите. Проучването показва, че българите са сред най-кратко живеещите европейци. Средната продължителност на живота у нас е 74,4 години, а в ЕС – 80,3 години. По-кратко от нас живеят само латвийците и литовците. В прибалтийските републики честотата на самоубийствата е между 4 и 6 пъти по-висока от средното за ЕС. В България в периода 2010-2012 г. край на живота си са сложили 1,9 на всеки 100 000 души. Средното ниво за ЕС е 1,1 на 100 000. България е сред четирите страни в Европейския съюз, в които над две трети от населението нямат спестявания, за да посрещнат непредвидени разходи. Подобно е положението още в Унгария, Хърватия и Латвия.

 

 

Милен АТАНАСОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *