Бедността и финансовият надзор отдалечават България от еврозоната
Финансовото министерство и БНБ ще правят механизъм за ликвидна подкрепа на банки
Проблемите с финансовия надзор, бедността, трайната безработица, качеството на образованието отдалечават България от еврозоната и приемането на еврото. Това стана ясно от думите на зам.-председателя на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис. Вчера той представи официално в София препоръките на Брюксел за икономическата политика на страната ни в рамките на Европейския семестър 2017.
Охлаждането на ентусиазма дойде в контраст с насърчителните отзиви, главно за фискалната стабилност. Дебатът за еврото у нас стана актуален в последните дни, след като неотдавна еврокомисарят Пиер Московиси каза, че Брюксел ще направи „неустоимо предложение“ за членките на ЕС, които още не са въвели еврото. По-късно се оказа, че шеговитата фраза се отнася за държавите, които отговарят на всички критерии, но засега нямат желание да въведат еврото. „Нашият случай не е точно този, затова за нас неустоимото предложение се оказа дългосрочна цел“, коментира вчера финансовият министър Владислав Горанов.
Макар че Домбровскис отново потвърди заявената от Брюксел подкрепа за усилията на България за членство в еврозоната, той отбеляза, че реалното икономическо сближаване е далеч от желаното. „За приемането на еврото страните членки трябва да покрият номинални критерии за присъединяване, с които България се справя твърде добре. В същото време съществува въпросът с устойчивостта им. Трябва да видим реално сближаване на икономиките и преодоляване на икономическите дисбаланси, които съществуват в момента“, заяви Домбровскис.
Най-големи дисбаланси и най-много препоръки ЕК отправя във финансовия сектор, както и в сферата на заетостта, социалните политики, образованието и здравеопазването. Брюксел настоява страната ни да засили банковия и небанковия надзор. Целта е да се намали все още високото ниво на необслужваните кредити и да се ограничат сделките със свързани лица както при банките, така и при застрахователните и пенсионните дружества. ЕК препоръчва още да се ускори реформата по обявяване на несъстоятелност и да се създаде работещ вторичен пазар на необслужвани заеми.
Освен това Брюксел е обезпокоен от високото ниво на трайната безработица и от големия брой на икономически неактивното население. Сериозен проблем са още бедността, качеството на образованието, покритието на здравното осигуряване, изоставащите селски райони.
Мога да се пиша отличник в моята сфера – фискалната, коментира Владислав Горанов, след като страната ни бе похвалена за свиването на бюджетния дефицит до нула. Според финансовия министър обаче част от препоръките ЕК може да отправи с много по-голяма сила към други страни членки. Влизането на страната ни в чакалнята на еврозоната – механизмът ERM, ще бъде добра оценка за усилията на България, допълни той. „Когато за първи път станах министър в края на 2014 г., въобще нямаше разговори за влизане в еврозоната, сега поне си говорим“, отбеляза по-късно пред журналисти Горанов.
МЕРКИ
„Банковата система ще отпадне като открита тема по пътя към еврозоната в рамките на година-година и половина“, заяви управителят на БНБ Димитър Радев. Централната банка подготвя пакет от мерки за свиване на лошите кредити, чийто дял в края на март вече е 12.6%, но все още е далеч от средното за ЕС ниво от 5.5%. До края на годината ще бъдат готови и плановете за преструктуриране на местните банки, след като това бе направено за дъщерните дружества на чуждестранните финансови институции. Радев обеща до месец централната банка съвместно с финансовото министерство да представи и механизъм за осигуряване на ликвидна подкрепа на търговските банки, ако и когато това се налага, информира segabg.com. По правилата на валутния борд БНБ няма право да дава заеми на търговски банки и това напоследък се изтъква като една от причините за бавната реакция на държавата при кризата с КТБ преди три години.
financebg.com