Без Норд Стрийм и Южен поток ще има дефицит на газ в ЕС

Ако проектът „Норд Стрийм“ и „Южен поток“ не бъдат реализирани Европа ще почувства недостига на 85 милиарда куб.м. газ., пише „Независимая газета“.

Усилващото се противодействие на редица европейски страни срещу прокарването на нови газови маршрути от „Газпром“, принуди концерна да премине към езика на ултиматумите.

Преди всичко заместник-председателят на съвета на директорите на „Газпром“ Александър Медведев заяви, че ако проектите за строителството на Северноевропейския газопровод /Норд Стрийм/ по дъното на Балтийско море и на „Южен поток“ по дъното на Черно море бъдат блокирани, тогава Европа ще се сблъска с дефицит на газ.

„Ако си представим кошмарния сценарий, съгласно който двата проекта не бъдат реализирани, Европа ще почувства недостига на 85 милиарда куб.м. газ. Не е ясно кой ще може да компенсира този дисбаланс“, каза Медведев в понеделник вечерта в кулоарите на ХХ Енергийна конференция в Рим.

Очевидно е, че безпокойството на „Газпром“ е предизвикано от несговорчивостта на редица страни, в морската зона, на които се предвижда да се построи „Норд Стрийм“.

През последните месеци срещу строителството на газопровода по определения по-рано от „Газпром“ маршрут се обявиха най-малко четири балтийски страни, през чиито териториални води трябва да мине тръбата: това са Естония, Финландия, Швеция и Полша.

Освен това германските власти все още отказват да дадат разрешение за присъединяване на „Норд Стрийм“ към германските газорапределителни мрежи, докато достъп до газопровода не получи някакъв трети страничен доставчик на газ.

След като на 5 ноември бе сключено споразумение за присъединяване на холандската компания „Gasunie“ към проекта „Норд Стрийм“, експерти сметнаха, че проектът е получил допълнителна подкрепа в Европа и че неговите автори са намерили вратичка за заобикаляне на нормите на германското законодателство, които изискват допускането до тръбата на „трета организация“.

Но веднага след това съобщение страните – противнички на настоящия маршрут на „Норд Стрийм“ ожесточиха позициите си. Съветникът по енергийните въпроси на председателя на Европейската комисия Клаудия Кемфер заяви, че Стокхолм е „започнал да се съмнява в този проект и смята да се бори за промяна на неговия маршрут“.

На 12 ноември Финландия също заяви, че е необходимо да се промени маршрута на газопровода. Хелзинки смята, че маршрутът минава изключително близко до морските залежи от кадмий край руския остров Хохланд, на 35 км от финландското крайбрежие и по време на строителните работи този отровен метал може да излезе на повърхността и да засегне район, който е разположен недалеч от морски резерват.

„Колкото по-близо е тръбопроводът да резервата, толкова по-голяма е опасността за околната среда“, отбеляза министърът на екологията на Финландия Кимо Тиликайнен.

И уточни, че неговото правителство настоява маршрутът на газопровода да бъде прокаран не на север, а на юг от остров Хохланд. Едновременно с това ще напомним, че в края на септември Естония отказа на строителите на „Норд Стрийм“ да изследват нейното морско дъно с цел построяването на тръбата, заобикаляйки финландския участък на морското дъно.

А Полша отново заяви, че проектът „не отговаря на нейните икономически интереси“. По-рано под натиска на Варшава маршрутът на газопровода вече бе променен, за да заобиколи спорния датско-полски участък на морското дъно край остров Борнхолм.

Въпреки възникналите отново трудности, анкетираните от „Независимая газета“ експерти оцениха изказването на Медведев като недопустимо и даже вредно за бъдещето на проекта „Норд Стрийм“. Икономическият интерес на Германия и някои други европейски страни от реализацията му е безспорен.

Това дава възможност да се разчита на преодоляване на спънките при осъществяването на проекта. Но острите изказвания на руските представители придават на проекта политическа окраска, предизвиквайки отдръпване сред европейците.

„Нагнетяването на ситуацията около проектите „Норд Стрийм“ и „Южен поток“ е напълно излишно. Въпреки, че днес проектът „Норд Стрийм“ среща съпротивата на някои страни-членки на ЕС, той има много силно лоби в Европа, не си струва да се тревожим, че проектът ще бъде прекратен“, заяви директорът на департамента за Due Diligence на компанията „2К Аудит“ Александър Щок.

През последните месеци срещу строителството на газопровода по определения по-рано от „Газпром“ маршрут се обявиха най-малко четири балтийски страни

„Това, че страните, които се оказаха извън проекта, но можеха да се надяват на непосредствено участие в него, ще се борят срещу неговата реализация е напълно естествено.

Подобна ситуация очаква и „Южен поток“, допълва анализаторът. Не си струва да се шантажира Европа с дефицит на газ, смята старши анализаторът за петрол и газ в компанията „Антанта-Капитал“ Тимур Хайрулин.

„Тръбопроводният газ не е единственият възможен вариант за ЕС. При необходимост той може да бъде заместен с доставките на втечнен газ от Северна Африка и страните от Персийския залив. Така че прекалено агресивните изявления на „Газпром“ могат да доведат до съвършено обратен ефект.

Европа и без това е изплашена от експанзионистичните планове на монопола и ще бъде принудена да отговори с ответни мерки“, отбелязва експертът.

Освен това да се заплашва с недоставянето на газ по „Норд Стрийм“, 90% от който са вече договорени, не е много коректно. В крайна сметка именно на „Газпром“ ще му се наложи да плаща неустойки за неполучения от купувачите газ, отбелязват експертите.