Берачи на рози се търсят усилено под Балкана
Берачи на дъхавия розов цвят се търсят още от зимата за насажденията в Розовата долина. Тонове розов цвят през тази кампания има опасност да остане неприбран. Загубите ще са огромни. Причината е, че няма достатъчно работна ръка. Това прогнозират и по-дребни и едри розопроизводители от Стрямската долина. Проблемът с липсата на работници за розобера е от десетина години, когато започна бурно възстановяване на площите с маслодайното цвете. Повечето от собствениците на градини започнаха да търсят работници за кампанията още през зимата. А още миналата година по време на розобера някои от тях вече били ужилени с фалшиви обещания за работа. Тогава розопроизводители платили авансово на предприемачи, които обещавали да доведат работници. Но нито видели работниците, нито пък тези, на които дали парите.
„Вчера се записах за розоберачка в Московец. Покани ме моя приятелка. Ще бъдем около 20-25 души. Останалите се познават, от години работят заедно, но и има и няколко нови като мен.” Това разказва Росица Тодорова, бивша учителка, която в момента не работи. Приятелката , която я е поканила да берат заедно рози, е библиотекарка. Всяка година по розобер тя излиза в отпуск и се включва в кампанията. Градината край Московец е около 25 декара, толкова ще са и берачите – по един на всеки декар. Микробус ще ги превозва от Карлово до розовите градини всеки ден.
Розоберът е една от най-чаканите селскостопански кампании заради възможността за кратко време да се спечелят пари. Той обаче ще е истинско изпитание за собствениците на розовите градини – площите с ароматното цвете нарастват неудържимо, берачите драстично намаляват.
Проучване сочи, че само в Карловска и Сопотска община площите с розови градини вече са 15 000 декара. За всеки декар рози трябва по един берач, т. е. тази година за прибиране на реколтата от рози в региона ще трябват около 15 хил. работници.
Още преди няколко седмици в Карлово и селищата в общината се появиха обяви „Търся розоберачи”. В интернет също има такива съобщения. А в Розовата долина от Калофер до Клисура и Отец Паисиево няма свободна ръка. Броят на безработните в района силно намаля, след като ВМЗ отпреди две години започна ударно да набира работници. Част от незаетите, предимно роми, намериха препитание в предприятие за сглобяване на кабели за автомобили.
Обявата на Иван Вълков от Карлово за набиране на розоберачи се появи в интернет още края на февруари. Той отглежда 25 декара край града и ще са му необходими 25 души, за да бъде обран розовият цвят без загуби. Макар записването на желаещи да върви добре, той не крие, че е притеснен.
„Има недостиг на работна ръка във всички производства – в шивашките фирми, в производството на храни”, коментира Иван Вълков. За тази кампания той ще разчита и на роми, и на българи. Все още не може да определи цената на труда – тя винаги зависи от изкупната цена на розите. Миналата година за килограм набран цвят на берачите се плащаше по 1 лев, припомня Вълков.
Георги Георгиев също оглежда 20-ина декара рози в източната част на карловското землище. Той разчита да събере хора главно от обявата, която е разлепил по автобусните спирки и местата за обявления в Карлово.
И ако собствениците, които отглеждат около 20 декара рози, може да съберат роднини и познати, които са решени да излязат в отпуск и да припечелят малко пари, то тези, които имат масиви от стотици декари, ще търсят работници из цялата страна.
1000 декара рози има край Дъбене, самото село е с малко повече от 1000 жители. „Категорично оттук не могат да се намерят необходимите хора за бране на рози”, твърди кметът Вълко Шойлеков. Затова още преди две години розопроизводители в селото сменили жанра – пак се занимават с рози, но вместо градини правят разсадници. Само през тази зима в селото са произведени милиони коренчета разсад за рози. „Има пазар за тях, а това показва, че в следващите години розовите градини ще продължат да нарастват със същия висок темп”, допълва кметът на Дъбене.
Над 1000 декара рози се отглеждат и в землището на Климент. Там в розобера традиционно е ангажирано цялото село. Работещите излизат в отпуск, пенсионерите също са на първа линия. В тази кампания местните ще викат на помощ близки и познати от всички краища на страната, за да не загубят цвета.
По около 1000 декара има рози край Певците и Иганово. С най-много насаждания в своето землище е Розино. Селото, кръстено на красивото цвете, е с население около 4500 души, половината от които са роми. Те са най-сигурната работна ръка за всяка земеделска кампания, включително и за тази. Но местните пак няма да са достатъчни, коментира кметът Ангел Шаламанов. Най-вероятно ромите от Троян ще дойдат тук по време на розобера, смята той, доверявайки се на опита от предишни години. А в Розино се шегуват, че след розобера ще има много сватби между ромски момичета от Троян и момчета от махалата в Розино.
Макар търсенето на берачи за розите да започна месец и половина преди кампанията, все още никой не говори за цената на труда. Тя винаги зависи от изкупната цена на розовия цвят. Миналата година килограм цвят достигна до рекордните 6 лева. А в началото на розобера на берачите се плащаше по 70 стотинки за килограм цвят. След като изкупната цена на цвета удари тавана, разценката за работниците също нарасна на 1.00 – 1.20 лева. Малцина от собствениците на розови градини дават бонуси като кафе и закуска.
Въпреки че цената на труда изостава, работниците в розобера смятат, че доходите за три седмици, колкото е времето на усилен цъфтеж на розите, са добри. Един сръчен и опитен берач при добра реколта на масива успява да набере около 40-45 килограма дневно. Но обичайно средно човек може да сложи в чувала по около 30 килограма на ден.
Цената на розовото масло обаче няма нищо общо с надницата на работниците. От няколко години българското течно злато се продава на световните пазари по 12 000 евро за килограм.
Цветана ГЕОРГИЕВА