Бизнесът плаща цената за грешките на политиците

Стефан Кючуков

– Г-жо Безуханова, в понеделник членовете на БИБА и Съюза на работодателите в България се обединиха в Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. Как се стигна до това решение?

– Двете организации партнираха близко и често синхронизираха позициите си в рамките на Съвета за икономически растеж през последните 5 години. Преди 18 месеца те подписаха Споразумение за сътрудничество в рамките на тристранния диалог между представителите на правителството, бизнеса и профсъюзите. В хода на съвместната ни работа установихме, че имаме много сходства в целите и позициите по ключови въпроси за икономическото развитие на България. Предстоящото присъединяване на държавата ни към Европейския съюз и общото ни разбиране, че българският бизнес трябва да се представлява консолидиран и модерно структуриран, катализираха процеса на обединението. Целта, която си поставяме с обединението, е да създадем силно, единно и автентично представителство на интересите на българския бизнес в България.

– Колко са членовете в конфедерацията и как виждате ролята на новата организация?

– Конфедерацията има над 400 членове – компании и браншови асоциации. Те произвеждат 2/3 от брутния вътрешен продукт на България и дават работа на над 400 000 души. В КРИБ има легитимно представителство на всички браншове и продължаваме традиционното партнъорство с двустранните бизнес асоциации като Американската, Немската, Италианската и Белгийската търговска камара.

– Конфедерацията ще представлява българския едър бизнес в ЕС след приемането ни за пълноправен член. Смятате ли, че в ЕС ще се чува гласът на организацията?

– Членството в Съюза на индустриалните и работодателски конфедерации в Европа (UNICE) e eдна от важните ни цели. Българският бизнес има нужда от силно лоби в Брюксел и КРИБ ще го осигури.

– Каква е тежестта на подобни организации в страните от ЕС и смятате ли да си сътрудничите с тях?

– В европейската практика националният бизнес на всяка държава член се представлява чрез 3 организации – Националната търговска камара, Организацията на едрия бизнес и Организацията на малкия и средния бизнес. Днес в България има 6 национални представителни организации, които трябва да минат през естествения процес на консолидация и определяне до постигане на европейските стандарти. Обединението на БИБА и СРБ е значима стъпка по този път. Ние имаме добри контакти с европейските партньори и считаме за важно КРИБ да задълбочи сътрудничеството с еднородни организации в рамките на Съюза на индустриалните и работодателски конфедерации в Европа (UNICE) с цел интересите на българския бизнес да бъдат представени и защитавани.

– Едрият бизнес готов ли е за членството ни в ЕС?

– Този въпрос има два аспекта – за готовността ни като държава и за цената, която българският бизнес ще плати, влизайки в Европа. Истината е, че в процеса на подготовка за членство в ЕС бизнесът не беше пълноценно консултиран, както по отношение на въвеждане на регулаторни режими, така и по отношение на формулиране на националните икономически приоритети. Истината е, че и днес България няма ясна, широко обществено споделена икономическа програма и на тази основа – последователна икономическа политика, която да гарантира конкурентоспособността на икономиката ни в рамките на Европа. Вярно е също, че за някои от европейските стандарти са поети ненужно тежки договорни ангажименти (напр. постигане на екологични норми в кратки срокове). Бизнесът плаща цената за неефективността в работата на институциите и липсата на обединяваща национална задача за политическия елит. Това прави още по-важно осигуряването на обединено представителство на бизнеса, чийто глас да бъде ясно чуван и интересите му приоритетно зачитани.

– Обявяването на точната дата за приемането ни в ЕС се отложи за октомври. Това отлагане създава ли трудности пред бизнеса?

– Липсата на яснота по конкретната рамка на присъединяването на България е допълнително предизвикателство пред българския бизнес. Евентуални рестрикции от страна на Европа, както по отношение на режима в област правосъдие и вътрешен ред, но особено в случай на ограничаване по линия на вътрешен пазар, ще повлияят негативно върху възможностите за реализация на потенциала на българския бизнес. Днес най-важната тема на обществения дебат трябва да бъде как България да преуспее в Европа и усилията на политици, правителство и бизнес да бъдат насочени за подготовката ни за това състезание. За жалост икономическата тема изпада от дневния ред на обществото ни. Смятаме чрез КРИБ да я върнем там.

– Има ли опасност с влизането ни в ЕС най-добрите компютърни специалисти да напуснат страната и в България да има недостиг на квалифицирани кадри?

– Нашите компютърни специалисти отдавна са в Европа и Америка. За мен важният въпрос е не как да опазим квалифицираните си специалисти, а как да увеличим броя им и да създадем среда те да работят „на светло“. Целенасоченото развитие на ИТ индустрията е ключът към ускорения икономически растеж на страната ни. Мъдрата политика в тази област би осигурила съществени реални дългосрочни инвестиции в икономиката ни. Тя ни дава шанс да позиционираме България като регионален център и чрез това би издигнала авторитета на България. БИБА лансира последователно тази визия през последните 5 години. За жалост вместо цялостна политика правителството провежда ограничени реформи на парче, които към момента нямат значим резултат.

– Смятате ли, че предложенията на социалното министерство за вдигане на заплатите в частния сектор по някаква формула са удачни?

– 80% от икономиката на България е приватизирана. В този смисъл ролята на държавата е в поддържане на макрорамката, а не в регулиране на отношенията между работодатели и работници.

– Кое ще бъде по-голямо облекчение за бизнеса – намаляването на осигуровките или на корпоративния данък?

– Както намаляването на корпоративния данък, така и редуцирането на социалните осигуровки са стимулиращ фактор за инвестиции и инструмент в борбата със сивата икономика. Ясно е, че колкото по-ниски са данъчните ставки, толкова повече фирми са готови да ги плащат, толкова по-голям ресурс ще остава във фирмите за финансиране на развитието им. Подкрепяме плановете на правителството в тази посока и се надяваме скоро да се вземат конкретни решения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *