Бисквитите „Навона“ сред фалшификатите на италиански продукти

Бисквитите „Навона“, произвеждани в България, са сред над 100 фалшификата на италиански маркови храни и напитки, представени днес от Конфедерацията на средните и дребни италиански фермери на Международния форум на земеделието и прехраната в Чернобио.
Българското присъствие обаче е твърде скромно в сравнение с другите страни. Най-много имитации на храни и напитки с надпис „Произведено в Италия“ се разпространяват в САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Едва 2% от италианските марки сирене, консумирани в Америка, са внесени от Италия. Останалите се правят с мляко от Уисконсин, Ню Йорк и Калифорния. Даже уникалното римско овче сирене „Пекорино романо“ (от „пекора“ – овца на италиански) е произведено в щата Илинойс, при това с краве мляко. Китайското „Пекорино“ също е от краве мляко, което не е изненада, тъй като Китай е известен с това, че няма дори нужда от италианските оригинали, за да произвежда италиански ментета.

Американско производство са и италианските марки сирене „Азиаго“ и „Горгондзола“.
Пармезанът, който разнася по света кулинарните традиции на град Парма със запазената марка „Пармиджано реджано“, се предлага като местно изделие в Испания без никакво съобразяване с италианските традиции.
Швеция също се е специализирала в изготвяне на менте сирене „Фонтина“, което е типичен продукт на италианската област Вал д’Аоста, докато Германия фалшифицира „Камбодзола“, а Австралия – „Рикота“.
Дори защитените от ЕС италиански марки не възпират имитаторите.
„Помпейският зехтин“ няма нищо общо с древния град музей край Неапол, защото е произведен в американския щат Мериленд. Испанският зехтин „Ромуло“ носи етикет със символа на Рим – вълчицата, която кърми братята близнаци Ромул и Рем.
Миланските спагети са направени в Португалия, а сосът „Болонезе“ не е виждал Болоня, тъй като родното му място сега е Естония. Саламът „Мортадела“ също се предлага като болонски специалитет в САЩ, само че е направен от пуешко, а не от свинско месо, както повелява традицията в Болоня.
Кафето „Триесте италиан еспресо“ не е от Триест, нито пък е „italian“, защото идва от Калифорния, макар че са му сложили италианското знаме на опаковката.
Виното „Кианти“ отдавна носи етикета за „контролиран и гарантиран произход“, но е клонирано в Калифорния.
Най-обикновено бяло вино в румънските супермаркети е кръстено „Барбера“, на името на италианското марково вино.
„Полента“ (италианска разновидност на качамака) е прекръстена на „Палента“ в Черна гора, за да се харчи като италианско изделие.
Три от всеки четири италиански продукта са фалшифицирани в чужбина, което струва годишно 50 млрд. евро, а щетите за накърнения имидж за неизчислими.
Италианският износ би се увеличил четворно, ако се елиминират фалшификатите, но за това са необходими координирани международни усилия, като се започне от ЕС и Световната търговска организация, смята президентът на конфедерацията Серджо Марини.

Финанси