Битката срещу дефлацията води до нови валутни войни

Валутните войни се завръщат, но този път целта им не е стимулиране на растежа, а на инфлацията, пише Bloomberg. През 2010 г. бразилският финансов министър Гуидо Мантега популяризира термина „валутна война“, с който се описват опитите на големите централни банки да стимулират конкурентоспособността на икономиките чрез отслабване на валутата. В момента много държави полагат същите тактики, за да се справят с нарастващата опасност от дефлация.

Икономически рискове

Бавният растеж е проблем, пред който са изправени редица икономики – от еврозоната до Япония. Според данните на Bloomberg 8 от 10 валути, за които се прогнозира най-силен спад през 2015 г., са на държави, които или са в дефлация, или активно прилагат мерки за отслабване на валутните курсове. Дефлацията е едновременно следствие и един от факторите за забавения икономически растеж, който изправя еврозоната пред поредна рецесия и понижава търсенето на стоки и суровини в двигатели на световната икономика като Китай и Германия.

„Тази политика не цели ребалансиране или растеж, а прехвърлянето на дефлационните проблеми на други пазари“, коментира Дейвид Блуум, ръководещ валутната стратегия в HSBC Holdings. През последните години Япония обезцени значително валутата си в опит да излезе от продължаващата две десетилетия дефлациона спирала. През миналия месец гуверньорът на централната банка Харухико Курода обяви, че ще приветства още по-нисък курс на валутата, за да се достигнат заложените цели за инфлацията. Той допусна разширяване на и без това рекордната програма за финансови стимули, за да се постигне това.

Обезценява на валутите

Проучване на Bloomberg сред експерти показва, че йената вероятно ще е втората най-силно обезценяваща се валута през следващата година. Анализаторите очакват спад на курса с 6.1%, които ще се добавят към обезценяването с 5.3%, натрупано от средата на 2014 г. Най-губещата валута през 2015 г. се прогнозира да бъде аржентинското песо, което е под натиск заради дълговите проблеми на страната.

Президентът на Европейската централна банка Марио Драги също отчита нуждата от по-слабо евро, за да се избегне дефлацията и да се направи износът по-конкурентен. Единната валута вероятно също ще е сред големите губещи, като експертите прогнозират спад на курса с 5.6 на сто догодина. Повече от година инфлацията в еврозоната остава далеч под заложените от ЕЦБ цели от 2%, а през септември спадна до 0.3% – най-ниското отчитане от разгара на световната финансова криза.

Дефлационните процеси в еврозоната се разпространяват към основните търговски партньори на региона, като за валутите на Щвейцария, Унгария, Дания, Швеция и Чехия се прогнoзира обезценяване с 4 до 6 на сто до края на 2015 г. През миналата седмица шведската централна банка посочи като един от факторите за спадащите цени мерките на ЕЦБ, насочени към стимулиране на инфлацията във валутния съюз.