Биткойнът през 2014 г. – от „Осанна“ до „Разпни го“

2014 година вече е история. Вижте какво се случи през последните 12 месеца в специалната селекция Икономиката през 2014. Предлагаме ви поглед върху най-значимите събития и тенденции от политическия и икономическия живот на България и света.

Възможностите за световно признатата виртуална валута изглеждаха наистина като една голяма химера в последните години. Точно преди 12 месеца обаче пазарните участници бяха подвластни на едно единно чувство в моментите, когато размишляваха върху биткойна – шок. В първите на дни на 2013 г. цената на дигиталната валута гравитираше около 13 долара за брой, докато четири месеца по-късно равнището бе малко под 270 долара. В края на изминалата година един биткойн се разменяше за около 800 долара.

Какво се случи с криптовалутата през 2014 г.?

Пазарите бяха връхлетени от редица проблеми в последните 12 месеца. Кризите в Украйна и Венецуела, рязката волатилност на енергийните борси, валутните кризи в Аржентина и Русия, сривът на капиталовия пазар в Гърция…

Графика: QZ

Нито една от тези инвестиции обаче не се оказа толкова непечеливша, колкото биткойна – дигиталното парично средство, дало заявка да измести от сцената традиционните фиатни пари, издавани и подкрепяни от правителствата по света. Криптовалутата затвори годината с приблизителен спад от 52%, изпреварвайки в негативната класация дори украинската гривна и руската рубла.

Ясно е, че биткойн биковете изживяха тежки последни месеци. Основният въпрос обаче е, защо? Един от отговорите вероятно е процесът по затягане на контрола върху дигиталните пари, които доскоро масово бяха използвани като средства за укриване на данъци и закупуване на наркотици и оръжия. Допълнителен натиск оказаха и сривовете на няколко биткойн борси, в това число и на третата към онзи момент по големина в света Mt Gox, които подкопаха още довериетo във валутата.

В началото на юли Европейският банков орган препоръчва на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и Европейския парламент да разработят изисквания, според които да се осъществява контрола върху виртуалните валути, в това число и биткойна. Институцията отправи съвет към властите „да разубедят финансовите институции от купуване, задържане и продажба на виртуални валути, тъй като няма никакъв регламентиращ режим за тях“. Според органа криптовалутите имат потенциални ползи, но рисковете ги надвишават.

Всъщност според мнозина биткойнът никога не е бил валута, а по-скоро играчка на спекулантите. Когато такива играчки започват да губят стойност, спекулантите са склонни да ги изоставят масово, което те изглежда са направили в този случай.

Съществува и друга, може би дори по-правдоподобна трактовка на събитията, свързана със споменатия по-горе затегнат контрол върху криптовалутите. Именно по-голямата намеса на държавите вероятно оказа негативно влияние върху биткойна, правейки го просто един финансов инструмент от многото. Конвенционалните валути, колкото и по-сигурни да са в очите на хората, нямат онази привлекателност за ентусиастите, която биткойнът предоставяше.

Биткойнът у нас

2014 г. бе белязана и от редица новини за биткойна от България. Всичко започна през април, когато по-малко от месец преди крайния срок за подаването на данъчните декларации Националната агенция за приходите (HАП) изненадващо съобщи, че доходите на физически лица от продажба или замяна на биткойни ще се декларират с годишната данъчна декларация и върху тях се дължи данък. Според агенцията доходите от продажба на нашумялата дигитална валута се третират като доходи от продажба на финансов актив.

Реализираната печалба или загуба се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Законът не предвижда към данъчния формуляр да се прилагат специални документи, доказващи реализирания доход.

Няколко месеца по-късно в страна ни се появи и първият банкомат за биткойни. Революционното устройство се намира в София и е разположено в сградата „Интерпред – Световен търговски център София“.

Битоматът, както собствениците му го наричат, е притежание на сдружението с нестопанска цел „Българска Биткойн Асоциация“. Считано от 5 юли, организацията е легитимно юридическо лицe с решение на търговското отделение на Софийски градски съд.

Засега битоматът е еднопосочен, т.е. чрез него може да получите биткойни срещу левове. При засилен интерес обаче нестандартният банкомат може лесно да бъде надграден в двупосочен биткойн автомат, който ще позволява обмена както на биткойни срещу левове, така и на левове срещу биткойни.

В края на октомври родните биткойн ентусиасти бяха изненадани и от още една новина. След месеците на известна летаргия, свързана най-вече със стабилизирането на цената, криптовалутата отново влезе в светлината на прожекторите. Изненада дойде отново от София, която се сдоби с първата по рода си биткойн банка на Балканския полуостров.

В столичния квартал „Студентски град“ тържествено бе открита BitBank1. Основателите ѝ се определят като търговци на биткойни, осигуряващи най-лесния и бърз начин за разплащане в света. По думите им става дума за аналогична на познатата ни банкова система, с тази разлика, че нейната дейност се изразява в покупко-продажба на биткойни.

Несъмнено концепцията за дигиталните валути продължава да не е особено добре приета сред широките маси. Биткойнът обаче вече постигна успех, фокусирайки обществото внимание в себе си, дори и в България, и поставяйки под сериозно изпитание традиционните форми на разплащане.

През 2014 г. правителствата от целия свят засилиха регулациите си върху паричното средство, което сви определено привлекателността му. В действителност безграничният хоризонт пред биткойна не се нуждае от политическа легитимация, като тази на традиционните валути. Едно оставяне на произвола на пазарните механизми би могло да доведе само до едно – цялостно преосмисляне на модела на движение на глобалния валутен пазар и доверието в конвенционалните валути.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *