БНБ отчита загуба

Управлението на международните валутни резерви през първата половина на 2017 г. е донесло 57.6 млн. евро загуба, което се равнява на -0.25% доходност. Това става ясно от отчета на БНБ за полугодието, който е внесен в парламента на 22 декември и беше публикуван на 28 декември в междупразничното затишие.

За последен път централната банка постигна отрицателна доходност за полугодието, а и за цялата година, през 2013 г. Тогава обаче то се дължеше изцяло на спада на цената на златото, което доведе до преоценка в баланса на БНБ. Сега загубата идва предимно от инвестициите в ценни книжа.

Предвидими минуси

Слабият резултат беше до голяма степен очакван при отрицателните доходности по висококачествените правителствени облигации на страните от ядрото на еврозоната, в които БНБ инвестира голямата част от резервите. Той до известна степен личеше и от ежемесечния баланс на управление „Банково“, където се отразяват натрупаните текущи загуби и преоценките, макар оттам да не може да се изведе точна сума.

Отрицателните 57.6 млн. евро идват предимно от -54.9 млн. евро доход от инвестиции. „Този резултат се дължи главно на увеличението на доходността на ценните книжа през отчетния период, което от своя страна допринася за спад в цените на ценните книжа в портфейла на БНБ“, обясняват от банката. Освен ако този риск не е хеджиран, това вещае и нови загуби за институцията, тъй като очакванията са от 2019 г. ЕЦБ да започне да спре изкупуването на ценни книжа и да започне да затяга паричната си политика, което да доведе до покачване на лихвите и доходностите на международните пазари. Това ще означава загуби от преоценки за БНБ, която отчита инвестициите си по пазарни цени, които не биха се материализирали, ако централната банка държи книжата до падеж, а не ги продава.

Още -11.73 млн. евро носят курсовите разлики, които идват основно от котировките на златото. Тези минуси донякъде се компенсират от 9 млн. евро приход по пасивите в баланса. Той идва благодарение на въведените от началото на 2016 г. отрицателна лихва по свръхрезервите на банките, която в първото полугодие възлизаше на -0.4%.

Опит за компенсиране

На фона на обема на собствените средства на БНБ (над 4.3 млрд. лв. към края на годината) и на валутните резерви (над 46 млрд. лв.) тази отрицателна доходност не изглежда тревожна и тя носи основно репутационен проблем за централната банка. През годините до голяма степен независимостта и автономността на институцията се подкрепяше от това, че тя не се нуждае от издръжка и дори прави вноски в бюджета (по закон – 75% от превишението на приходите над разходите й, след като се заделят резерви и удръжки за специални фондове). През 2017 г. за пръв път такава не беше направена и по всичко личи, че и през тази няма да има, тъй като, съдейки по данните от баланса на „Банково“, и през второто полугодие БНБ е продължила да инкасира загуби от управлението на резервите.

Именно това беше и причината от началото на септември БНБ да намали още повече отрицателната лихва по свръхрезервите на банките от -0.4 на -0.6%. Така приходите й по пасива биха се покачили и това би компенсирало в по-голяма степен отрицателния доход от инвестиции. Реакцията на банките обаче беше да изтеглят около 5 млрд. лв. и да сведат свръхрезервите си до минимум.

БНБ никога не е давала много детайли за стратегията си за управление на резервите, като единствено в отчетите й се коментират някои предприемани стратегии за ограничаване на риска – като минимални и максимални лимити за инвестиции в книжата на конкретни банки и за депозити в различни банки. Все пак от данните през годините личат някой от предприеманите стъпки. Така например през 2014 – 2016 г. БНБ чувствително увеличава инвестициите си в средсрочни (3-5-годишни) и дългосрочни ДЦК (5-10-годишни), по които доходността е по-висока. Така донякъде се компенсират ниските и дори отрицателни доходности по ДЦК на правителства от ядрото на еврозоната след въведените отрицателните лихви и програми за изкупуване на книжа от ЕЦБ, информира capital.bg.

В първото тримесечие на 2017 г. се наблюдава и друга нова тенденция – намалява делът на инвестициите в ценни книжа за сметка на този на депозитите в чуждестранни банки. Това обаче също не е панацея за справяне с минусите – според отчета в разходите за лихви на БНБ се включват и 9.6 млн. лв. „по текущи сметки при чуждестранни кореспонденти, дължащи се на прилагане на референтни лихвени проценти с отрицателни стойности“.

Позитивна тенденция е, че за пръв път от 2007 г. балансът на БНБ се е изчистил от книжа с рейтинг А и съдържа само АА- и нагоре. Подобрението може да се дължи на падежирали книжа или на покачване на рейтинги на държави, чиито облигации БНБ държи. По закон централната банка няма право да влага в книжа с под АА рейтинг, но се озова с такива именно поради понижаването рейтингите насред кризата. Делът на най-висококачествените ААА книжа в портфейла се покачва от 67 на 74%.

 

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *