Богатите също плачат, но бедните още повече…

Знаете приказката, че богатите стават по-богати, а бедните стават по-бедни. От 70-те години насам се наблюдаваше тенденцията световното богатство да се съсредоточава в ръцете на определен кръг от хора по света, пише The New York Times. От 1970 до 2006 тяхното състояние само се повишаваше. В последните две години обаче, това повишение започва да се забавя. Според икономисти сме свидетели на края на 30-годишен период, в който броят на богатите и тяхното състояние само растеше.
Зад всеки инвестиционен банкер, чийто доходи са се възстановили до нива от преди рецесията, стоят няколко, които са загубили работата си, както и инвеститори, които са загубили милиони.
Миналата година броят на американците с нетно състояние от 30 млн. долара и повече е спаднал с 24%, по данни на CapGemini и Merrill Lynch Wealth Management. Месечният доход от дивиденти, който е концентриран сред по-заможните, е намалял с повече от 20% от миналото лято насам. Това е най-големият спад от 1959 г до сега.
Бил Гейст, Уорън Бъфет, семейство Уолтън (Wal-Mart), основателите на Google и други известни бизнесмени са загубили милиарди миналата година по данни на Forbes.
Един ярък пример – състоянието на Джон Макафи, основателят на антивирусната компания със същото име, в момента е равно на 4 милиона долара. А някога беше 100 милиона долара! Макафи наскоро обяви за продан имението си, защото има нужда от кеш.
Едно от най-ярките доказателства за „обедняването“ на милиардерите виждаме като погледнем колко пари харчат те. Индексът Mei Moses, който измерва стойността на предмети на изкуствата, се е понижил с 32% за последните шест месеца. Отборът New York Yankees не успя да продаде скъпите билети за мачовете си, а в един квартал във Вейл, Колорадо, за първото полугодие на 2009 са се продали само 5 къщи на стойност над 2 милиона долара.
Този път обаче, богатите няма да възстановят загубите си толкова бързо, както стана след пукането на дот ком балона преди десетина години, предупреждават икономисти.
Промяната в начина на живот на богатите може да доведе до сериозни последици. Отражение ще има върху елитните университети и други институции, които разчитат на дарения за съществуването си. Да не забравяме и че правителствата по света разчитат на данъците на богатите.
Анализ на IRS показва, че през 70-те години, за да влизаш в редиците на най-богатите хора в САЩ (първата 1 /10 000-а от населението) е бил необходим доход от 2 милиона долара на домакинство преди данъци. През 2007 сумата е вече скочила на 11.5 милиона долара. IRS още не са изнесли данни за 2008 година, но според анализатори, миналата година, най-богатите са били тези с годишен доход между 6 – 8 милиона долара. Проучване показва, че по време на рецесия, доходите на най-богатата 1/10 000 част от населението като процент падат повече, отколкото тези на средната класа.
За Джон Макафи, големият проблем е че в условията на глобалната криза, се обезцениха както акциите, така и стойността на имотите. Преди кризата, когато акциите му не са се представяли добре, Макафи продавал имоти и възстановявал загубите. Сега обаче това е невъзможно – през 2007 той продаде имение в Колорадо за 5.7 милиона долара, а го бе закупил за 25 милиона долара.
Други важен въпрос, на който никой не може да отговори, е колко бързо Уолстрийт ще възстанови загубите? От март насам Standard & Poor’s 500 е скочил с 49%, но все още е с 35% под пика от 2007.
Всички се питат и какви мерки ще вземе Конгресът, за да регулира финансовите пазари. Данъчната политика е друг важен въпрос.
Има периоди, в които и богатите и бедните са били добре (като втората половина на 90-те години), а има и такива, в които всички класи са били зле (като последните две години). През по-голямата част от 50-те, 60-те и 70-те години, повишенията на заплатите и за средната класа, и за богатите надминаваха инфлацията.
През 2007, най-богатата 1/10 000 част от жителите на САЩ са прибирали 6% от всички доходи на населението, докато през 1977 техният дял е бил 0.9%.